Когато всички излязоха, президентът вдигна папката с информационните материали:
— Генерале, не виждам в плана безопасен коридор. Как ще опазим момчетата от „Делта“ да не ги бомбардира някой наш самолет?
— Когато пилотите получат последен инструктаж, ще им бъде раздадена по една такава. — Флъд показа карта на Багдад, на която една част беше оцветена в червено. — В списъка с целите няма нито един обект, който се намира в червената зона. Преди да излетят, те ще получат изрични заповеди да не пускат бомби в този район.
— Няма ли да заподозрат нещо?
— След инцидента с китайското посолство те са свикнали да им забраняват бомбардировките на дадени участъци от терена. Но този коридор, който сме маркирали тук — генералът посочи няколко пътища, минаващи през града, — е доста необичаен.
— Значи може да се запитат каква е причината?
— Да, сър, някои със сигурност ще се усъмнят, но имайте предвид, че по време на полетите ще имат да мислят за много други проблеми.
— Сър — прекъсна ги Кенеди, — болницата се намира в квартал „Ал Мансур“. Разположена е на висок хълм, а освен това до нея има няколко посолства — руското, йорданското и пакистанското. Там са и щабквартирите на иракската разузнавателна служба и на Републиканската гвардия. Няма да е странно, ако им кажем да не влизат в тази зона, докато провеждат въздушния удар.
Президентът, изглежда, беше удовлетворен от думите на Кенеди, но продължаваше да мисли, че проточилият се от юг на запад коридор е доста необичаен.
— Генерале, ако някои от твоите авиатори забележат колона от бели коли, носещи се по пътя в разгара на бомбардировките, как според теб ще реагират?
— Ще съобщят на най-близкия AWACS.
— Не мислиш ли, че могат да поемат инициативата и да ударят по колите?
— Не е изключено.
— Така няма да стане.
— Не, сър, няма — съгласи се Флъд. След кратък размисъл добави: — Сър, мисля, че трябва да им кажем за присъствието на нашия отряд на земята.
— Сега ли?
— Не, можем да изчакаме до последния момент и не е необходимо изобщо да споменаваме за ядрените бомби.
Това успокои президента.
— Ами белите коли? — Той се обърна към Кенеди за мнението й.
— Според мен трябва да кажем на пилотите и за кортежа. Уважавам подготовката им, командните и контролните структури, които военните са разположили в района, но за мен те си остават едни въздушни каубои. Ако бях на мястото на един от тях и ми се удадеше шанс да ударя Саддам, със сигурност нямаше да чакам контрольора в AWACS-а да ми даде зелена светлина.
Президентът се облегна назад и скръсти ръце. Кенеди разбираше, че той се колебае дали да посвети твърде много хора в тайната. Историята изобилстваше с примери за изгубено предимство, защото някой се е разприказвал. От друга страна обаче, историята беше пълна и с прекалено ревниво пазени тайни. Джеймс Енгълтън буквално беше обезсилил ЦРУ със своята параноя. Хиляди американски моряци и пилоти загинаха в Пърл Харбър, защото властите във Вашингтон се бояха да разгласят прехванатите от японците съобщения, от които ставаха ясни намеренията им. На един определен етап трябва да се довериш на хората си и да споделиш информацията с тях.
— Сър, ако предупредим пилотите и операторите в самолетите AWACS един час преди началото на бомбардировките, убедена съм, че няма да компрометираме мисията. Дори ако иракското разузнаване прехване и дешифрира нашите комуникации, те не могат да действат толкова бързо. Прехванатото съобщение трябва да бъде предадено по командната верига, а докато това стане, бомбите вече ще са започнали да падат.
— Добре — склони Хейс. — Казваме на нашите сили час преди да започне бомбардировката, но нито минута по-рано.
ГЛАВА 41
Капитолия, понеделник следобед
Столицата кипеше. Медиен скандал! И не какъв да е, а скандал, в който е замесено ЦРУ! Централното разузнавателно управление беше лъгало Конгреса и отклонявало средства за убийства на чужденци. При нормални обстоятелства изброеното щеше да е достатъчно да възбуди медиите, но едно развитие на събитията от ранната сутрин превърна историята във вихрен ураган. При изгрев-слънце специални агенти от ФБР нахлуха в дома и в кабинета на конгресмена Ръдин със заповеди за обиск в ръце.
Конгресменът цяла сутрин бълва огън и жупел пред всяка камера и микрофон, които му се изпречеха пред очите. В телевизионното предаване „Днес“ Ръдин се оплака, че изпълнителната власт се опитва да изнудва законодателната с фелдфебелска тактика, която прилича на тази от 30-те години в Германия. Той протестира пред всеки, който се наемеше да го изслуша, че е погазен основополагащият принцип на демокрацията, че разделението на властите е било потъпкано и че конгресменът от Кънектикът не е сам.