Скандалът се превърна в тема номер едно на деня. Нямаше време да се проверят фактите и източниците, нямаше време да се обмисли станалото. Макар че се появиха и няколко мъдри политици, които запазиха неутралитет и зачакаха да видят какво ще се случи, дори те бяха доста самовлюбени и не можеха да подминат възможността да се покажат из средствата за масова информация. При наличието на 100 сенатори и 435 конгресмени медиите не изпитваха недостиг на мнения. Почти всички интервюирани се изказваха в защита на Ръдин. Мисълта, че федерални агенти могат да конфискуват документи и от техните домове и офиси, беше достатъчна да обедини по-голямата част от колегите му в подкрепа на законодателната власт. Въпреки противния си характер Ръдин излезе победител. Наблюдатели и политици бяха единодушни, че президентът Хейс е преценил погрешно действията си. Каквото и да възнамеряваше да постигне с акцията срещу конгресмена, реакцията беше многократно по-силна. Публичните симпатии бяха изцяло на страната на Ръдин.
С това настроение се сблъска и Кенеди, докато нейният кортеж наближаваше Харт Билдинг малко преди един следобед. Охраната й предложи да заобиколят отзад сградата и да влязат през входа на склада, но Кенеди отказа. Въпреки яростните протести тя нареди на бодигардовете си да я оставят пред главния вход, където я дебнеха десетина новинарски микробуса със сателитни чинии на покривите и неколкостотин демонстранти на висок глас прокламираха Първата поправка на конституцията.
Кенеди знаеше какво означава медийна манипулация. Нямаше да позволи да я видят как се промъква през задния вход на сградата на Сената, между две кофи за боклук, заобиколена от кордон въоръжени мъже. Щеше да влезе през тълпите демонстранти и нахални оператори. Искаше да даде да се разбере, че няма да се крие от тях.
Пред главния вход цареше суматоха. Колоната рязко спря и колите се отвориха. Кенеди беше обкръжена от четиримата си бодигардове, преди тълпата да разбере за присъствието й. Полицията от Капитолия беше достатъчно любезна, за да остави пътеката към входа и самия вход свободни от външни лица. Те бяха стигнали на половината път от вратата, преди да ги е забелязал някой, и чак когато влязоха, навън започнаха да крещят неистово. Минаха през пропускателния пункт и металните детектори, след което към тях беше прикрепен допълнителен ескорт от капитолийската полиция и заедно тръгнаха към залата на комисията.
В широкия коридор пред зала 216 се бяха разположили кореспондентите на всички големи телевизионни канали. Един от тях, който работеше за сензационен жълт канал, обяви пред камерата, че кортежът на доктор Кенеди е пристигнал. Създаваше се мрачната асоциация, че шефката на ЦРУ беше дошла да присъства на собственото си погребение.
На вратата Кенеди освободи бодигардовете и влезе сама. Всички сенатори вече се бяха настанили.
Кенеди се зае да изучава герба, закрепен в средата на мраморната стена зад тях. Обзе я спокойствие. Един от основните принципи на разузнаването е да съумееш да заблудиш противника, да го накараш да си мисли едно, докато планираш друго. Ситуацията беше такава и сега. Това беше последният й гамбит.
Защракаха фотоапарати. Събитието се предаваше по националните телевизионни канали. Сенаторите на трибуните с техните фаланги от помощници зад тях я гледаха така, сякаш беше масов убиец. Днес Кенеди беше раненото животно. Лешоядите вече кръжаха над нея, хиените също бяха близо. Никой от тях не изпускаше от очи дребничката Айрини Кенеди. Пред камера залозите стават още по-високи. Днес някои щяха да направят политически кариери и за тази цел трябваше да унищожат кариерата на държавен служител, който през последните петнайсет години бе работил неуморно за антитерористичната кауза.
Сенатор Кларк, загорял, в тъмен костюм и ярка вратовръзка, удари с дървеното чукче. Залата не му обърна внимание и той отново удари, този път — по-силно. Разговорите секнаха, възцари се тишина. Кларк стрелна с поглед Кенеди. Припомни си срещата с президента предната вечер. Вероятно Хейс блъфираше, но имаше вероятност и да не е така. Кларк си каза, че трябва да се движи предпазливо. Като цар в шахматна игра той реши да остави първо другите фигури да направят ходовете си на бойното поле.