— Е, мисля, че не би било зле да погледнете в килера на Кенеди — там е пълно със скелети.
— И какви са доказателствата ти?
Ръдин се наведе напред.
— Много добре знаеш какво имам предвид. Тя се е забъркала в толкова мръсни афери, че направо от ушите й излизат нечистотии.
На Кларк много му се искаше да разбие слабите аргументи на Ръдин, но трябваше да потисне желанието си. Целта му беше да накара Ръдин да стане още по-решителен. Да не му дава повод за размисъл. Но в същото време конгресменът не знаеше, че го манипулират. Кларк беше свършил великолепна работа. Той беше човекът, казал на президента Хейс, че Ръдин и Мидълтън заговорничат срещу него и оспорват избора му за директор на Централното разузнаване. За щастие на Кларк Ръдин нямаше и най-малка представа как приятелят му от Сената го беше предал. Неговата патологична параноя към Томас Стансфийлд бе причина да приписва почти всяко лошо събитие на вече покойния ветеран.
Кларк също се приведе напред. Двамата политически мъже се вгледаха напрегнато един в друг.
— Много бързо посочваш виновниците, Албърт. Вярно, в моите прерогативи като сенатор е да потвърдя или блокирам кандидатурата на президента, но май ти убягва фактът, че твоята комисия пък има правомощията да разследва Кенеди.
Кларк се вгледа в хлътналите очи на Ръдин. Сенаторът знаеше, че Ръдин няма избор и ще отстъпи. Нямаше къде другаде да отиде, а Кларк щеше да го отведе точно там, където искаше.
Ръдин премигна, когато капка пот падна от веждата направо върху дългия му нос. Капката се задържа на върха за момент, после се отрони. Ръдин се облегна назад и размаха ръце.
— Не мога да го направя.
— Защо?
— Казах ти какво се случи. Казах ти какво мислят президентът и ръководството на партията. Ако го направя, свършен съм. Кариерата ми приключва. Ще ме лишат от председателското място в комисията и никой никога няма да чуе за мен.
Кларк чувстваше, че кулминацията наближава.
— Не мога да повярвам, че са успели да ти затворят устата.
— Ти не беше там! Хейс ме заплаши! Каза, че лично ще се погрижи да загубя следващите избори.
— Успокой се, Албърт. Мисля, че не виждаш цялата картина.
— Че какво бих могъл да изпусна? Говорителят на Белия дом ме вкарва в лимузината си, замъква ме в Белия дом, там ме причаква цялото ръководство на моята партия и самият президент ме заплашва. — С гримаса на лицето Ръдин добави: — Моля те, кажи ми какво изпускам.
Кларк се изкушаваше да напомни на Ръдин, че той сам си го беше изпросил, но реши, че не е в интерес на основната задача.
— Албърт, мисля, че се подценяваш. Кога за последен път срещу теб имаше истинско предизвикателство на вътрешнопартийните избори? Преди десет години?
— Осем.
— Кога за последно моята партия беше предизвикателство за теб?
— Отдавна.
— Така че как президентът ще попречи да те изберат за осемнайсети мандат?
— Вътре в моята партия нямах конкуренция, защото просто нямах алтернатива. Но ако президентът натисне хората, ръководещи демократите в родния ми щат Кънектикът… ако обещае да налее много пари в техните каси, те ще ме изхвърлят, без да им мигне окото.
— Може би, но това е рисков ход за президента. Гласоподавателите не харесват, когато големите клечки от Вашингтон се бъркат в местната политика. Можеш да разгърнеш цяла кампания в медиите, че президентът провежда лична вендета срещу теб. Ако го изиграеш добре, ще се представиш като невинна жертва на политиката на Белия дом. Местните гласоподаватели и медиите много ще харесат историята ти.
Ръдин светкавично обмисли идеята и реши, че може и да проработи. Може би не беше в чак толкова безизходно положение все пак.
— А ако говорим за настоящето? Ако проведа разследване, ще ми откъснат топките.
— Може да се окаже много късно за тях да сторят каквото и да е, когато медиите надушат историята. — Кларк скръсти ръце на гърдите си.
Настъпи мълчание.
— Това ще е рискована игра — произнесе Ръдин.
Кларк виждаше как думите му постигат търсения ефект. Време беше да го включи в действие.
— Албърт, познавам те като много достоен човек. Не винаги съм съгласен с твоите виждания за политиката, но Ти остана верен на партията си и в най-тежките за нея времена. Честно казано, мисля, че не заслужаваш така да се отнасят с теб. Когато един президент заплашва, не е хубаво.
— Защо не му го кажеш на него?
Кларк поклати глава.
— В този град трябва да водим наши собствени битки. Като републиканец никой няма да приеме добре мнението ми. Ти винаги си бил човек на принципа и разума и не мисля, че трябва да се променяш. — Сенаторът потърси по лицето на Ръдин признаци, че е налучкал правилния тон. Удовлетворен от видяното, пристъпи към финалния си, убийствен ход: — Албърт, трябва да следваш разума си. Ако искрено смяташ, че Айрини Кенеди е корумпирана — той се поколеба, сякаш му беше тежко да дава подобен съвет, — ако наистина е толкова аморална, колкото мислиш, тогава нямаш друг избор.