Президентът беше непреклонен:
— Добре тогава, чуй ме. Преди да тръгнем да бомбардираме болницата, искам да съм абсолютно сигурен, че онези ядрени оръжия наистина са там.
— Сър, мога да наредя на някой от тях да провери, но мисля, че няма да се доберем до нищо. Прекалено рисковано е. Освен това нямаме причина да се съмняваме в израелците.
— Мога да ти посоча веднага няколко причини да се съмнявам.
Кенеди си спести коментара; извади от чантата си папка.
— Мисля, че това ще ви е интересно. — Сложи на масата няколко черно-бели спътникови фотографии. На тях беше сниман центърът на Багдад. Болницата „Ал Хюсеин“ беше оградена с бяло. — Накарах хората си да преровят архивите и да видят какво имаме за болницата. Ето какво откриха. — Кенеди отмести първата фотография и показа втората, на която беше увеличена само болницата и радиус от няколко улици около нея. В източната част, където беше разположена една алея, с бяло бяха оградени няколко коли, а отстрани пишеше: „Самосвали“. — Всичко започна преди три години. В продължение на месец всеки ден пристигаха самосвали. Моите експерти изчислиха, че под болницата са били изкопани над хиляда тона пръст. — Кенеди премина към следващата фотография. Същият план, само дето до колите пишеше „Бетоновози“. — Хората ми преброиха камионите и са убедени, че те не са били за изграждане на основа на сграда. Иракчаните използват толкова много бетон само когато строят бункери.
— Как, по дяволите, сме го изпуснали! — Хейс беше бесен. — Нали затова харчим милиарди за шпионски спътници?
— Проблемът е, сър, че изравнихме със земята доста голяма част от страната. След края на Войната в Залива там непрекъснато курсираха самосвали и бетоновози, за да възстановяват разрушеното.
Президентът прехвърли и останалите фотографии, без да коментира. Когато свърши, той ги подреди и върна на Кенеди.
— Мислиш, че това потвърждава казаното от Фридман?
— Да.
Президентът стана и се приближи до прозореца. Кенеди го наблюдаваше безмълвно. Дали не криеше нещо от нея? Дали израелците не са направили нещо, за което тя не знае, се питаше, когато президентът се обърна към нея:
— Колко души има в болницата?
— Не знам точно, сър. — Това не беше вярно. Един от нейните аналитици й беше дал приблизителен брой, но тя реши засега да спести тази информация.
— Стотици?
— Възможно е.
Президентът отново се загледа през прозореца. Кенеди знаеше как се чувства. Като човек, който щеше да заповяда на хората си да сеят смърт. Кенеди се боеше, че Хейс, премисляйки операцията срещу болницата, се пита колко деца ще загинат, колко майки и бащи.
Без да се обръща към нея, президентът поклати глава и някак примирено изрече:
— Знаеш ли, точно в момента ненавиждам израелците, задето ме поставиха в такова положение.
Кенеди се намръщи. Кариерата й бе изградена върху взимането на трудни решения.
— Нали не говорите сериозно, господин президент? — Когато Хейс се обърна, тя добави: — Не израелците са конструирали инсталацията под болницата, а Саддам. Той е човекът, който е застрашил живота на хората. Той е този, който ни постави в сегашното положение.
ГЛАВА 11
Оперативна зала, сряда сутринта
Генерал Флъд пристигна с малка група, за да не привлича вниманието. Той доведе със себе си само четирима помощници, по един от Военновъздушните сили, флота, Морската пехота и Сухопътните сили. Когато президентът и Кенеди влязоха в Оперативната зала, петимата военни се бяха настанили в другия край на масата. Офицерите скочиха на крака като един.
— Добро утро, господа. Моля, седнете. — Президентът сам седна в кожения си стол.
Майкъл Хейк, съветникът на Хейс по националната сигурност, пристигна веднага след тях. Той и Кенеди седнаха до президента. Началникът на кабинета не беше поканен на срещата и генерал Флъд беше много благодарен за това. Не искаше президентът да бъде разсейван от Валъри Джоунс и срещата да се политизира. Стоящата пред тях задача беше да изредят военните варианти за действие и да дадат на Хейс реална оценка за времето, необходимо за прехвърлянето на дадените сили в района.
Генерал Флъд се настани срещу президента, в другия край на масата. Флъд беше внушителен мъж, висок близо метър и деветдесет и тежък почти сто и петдесет килограма. Той се наведе напред и опря лакти на масата.
— Господин президент, както поискахте, моят щаб подготви няколко варианта за действие. С първия план сте запознат. Минути след като дадете разрешение, ние ще можем да изстреляме крилати ракети „Томахоук“, които ще изравнят целта със земята. Според мен този план има само едно предимство — гарантира ни, че няма да изгубим нито един пилот. — Флъд направи кратка пауза. — Смятаме, че атака с „Томахоук“ не гарантира унищожаването на главната цел.