Беше му струвало двойно повече, отколкото бе предвидил, но в мига, в който го видя, знаеше, че е точно за нея. Беше класически и семпъл. Идеално шлифован еднокаратов диамант, инкрустиран в платинена халка. Тя щеше направо да се разтопи от радост! Пръстенът беше прибран на сигурно място в един джоб в коженото му яке. Импулсивно той се пресегна и прокара пръст по линията на шева, почувства издутината. Там беше.
Отново погледна часовника си. О, как искаше вече да се е прибрала у дома! Прибързаността, с която отиваше в Италия, малко го изненадваше. Цяла сутрин си беше мислил за това. Беше началото на ново битие. Щеше да бъде вододелът в неговия живот, за който толкова време беше мечтал.
Чу изскърцването на гуми. Усмихна се. Анна взимаше завоя. И преди беше изпитвал това чувство. Беше стоял на верандата и я бе чакал, вярвайки, че всичко с нея е наред, молейки се някой демон от миналото му да не се е нахвърлил върху нея, някой психопат, гледал я по телевизията, да не е бил обсебен от мисълта да я притежава.
Анна се смееше, когато той й казваше, че трябва да се обажда, когато закъснява. Тя винаги му се извиняваше, но не показваше никакви признаци на промяна. Оправданието й беше, че е много зает човек, чиято работа не й позволява да бъде точна. На Рап неведнъж му се бе искало да й отвърне, че това е най-глупавата причина, с която някой се е оправдавал, но през последната година се беше научил да подбира внимателно думите си или, още по-добре, да държи устата си затворена. Да си прав, не винаги е най-печелившата позиция.
Скоро щеше да я накара да повярва, че е необходимо да се прибира навреме или в най-лошия случай да се обажда, когато ще закъснее. Ставаше дума за нейната лична сигурност, а също и за неговото психическо здраве. Той беше работил на предната линия. Беше виждал как загиват невинни жени и деца.
Гумите изскърцаха отново и тогава се появи черното „Волво S80“. Рап само се усмихна и поклати глава, когато бъдещата му съпруга подкара по автомобилната алея и рязко спря до таксито. „Слава Богу, че поне е добър шофьор“, каза си той. Не беше в състояние да й се сърди и да й се кара за закъснението.
Райли изскочи от колата с глуповат израз на лицето.
— Извинявай, че закъснях, скъпи. Задържаха ме…
Рап не обърна внимание на извиненията. Беше ги чувал всичките.
— Багажът ти е в таксито — каза с усмивка. — Нещо друго трябва ли да взимаш от къщата?
— Само да си измия зъбите и да си сваля грима.
Рап погледна часовника си.
— Закъсняваме.
— Знам. — Райли го целуна бързо и се втурна към къщата. — Ще ми отнеме само минутка.
Докато Рап я гледаше как се качва по стълбите, измърмори на себе си:
— Най-малко десет.
— Чух те! — викна Анна през рамо и продължи нагоре.
— Ама… така си е! — заекна Рап. — Не е ли по-добре да свършиш тази работа по пътя към летището?
Тя отново извика, вече от банята на втория етаж:
— Не се притеснявай, няма да изпуснем полета. Самолетите вече никога не излитат навреме.
— Така ли каза на президента, когато задържа „Еър Форс 1“ миналия месец? — Райли не предполагаше, че Рап знае за малкия й инцидент.
Тя се показа на горния край на стълбите с четка за зъби в ръка.
— Откъде разбра за това?
— Тая сутрин го има в „Уошингтън Таймс“ — излъга Рап с невинно изражение. Знаеше, че Райли никога не чете този вестник — смяташе го за прекалено пристрастен.
Райли зяпна от изненада.
— Моля те, кажи, че се шегуваш!
Рап се усмихна.
— Добре, шегувам се.
— Тогава откъде, за Бога, разбра за това?
— Няма значение. — Рап й направи жест да побърза. — Хайде, закъсняваме.
— Искам да знам откъде разбра! — настоя тя.
— Няма значение. Имам си източници. — Рап се обърна. — Отивам да прибера колата в гаража. Побързай!
Райли го изгледа, след което се върна в банята. Докато изстискваше паста върху четката за зъби, втренчи очи в огледалото и си рече: „Имаш седем часа полет, за да го накараш да си признае.“ Уверена в успеха, тя пъхна четката в устата си.
Огромният „Боинг 747“ на „Американ Еърлайнз“ ги чакаше на пистата. Те се наредиха на опашка, за да получат бордните си карти. Всъщност изчакаха, докато всички останали минат, и тогава се наредиха. Това беше едно от правилата на Рап и Анна искаше да знае от какво е породено то. Вече свикнал с мисълта, че ще прекара остатъка от живота си с нея, той реши да й обясни. Пътуваха в първа класа. Ако са качаха на самолета още сега, щяха да се превърнат в център на внимание на двеста и петдесет души!