Райли прие обяснението.
Седяха в бара и пиеха бира, докато останалите пътници вече се тълпяха като стадо, за да се качат в самолета. Направи й впечатление, че Мич забелязва всяка подробност. Понякога това я дразнеше. Когато отидеха на ресторант, той не сядаше на маса в средата. Винаги гледаше гърбът му да е към стената и веднага щом влезеха, се извиняваше и отиваше до тоалетната. Първоначално Райли не забелязваше, но после семейство О’Рурк, нейни приятели, й го споменаха. Анна заразпитва Мич и след няколко неуспешни опита да отклонява въпросите й той накрая склони да й разкрие причината за странното си поведение. Беше стандартна оперативна процедура, или СОП. Да провери тоалетните, пожарните изходи и мазето, ако имаше такова. Така, ако се случеше нещо нередно, той знаеше с какви варианти за действие разполага.
А също и оръжията. Първоначално и това не я безпокоеше кой знае колко. Баща й и двамата й братя бяха полицаи. Тя беше израснала с оръжия из цялата къща и дори самата имаше късоцевен 38-калибров револвер. Държеше го заключен, но имаше разрешение за носенето му. Но Мич не излизаше от къщи невъоръжен. И оръжието винаги беше на лесно място. Дори косеше тревата с пистолет, затъкнат в колана на гащетата. Когато се качаха на лодката за разходка, той държеше пистолет в жабката. Поне още три оръжия бяха разпръснати на различни места из къщата.
Веднъж го беше притиснала по този въпрос. Намекна му, че малко прекалява с тази негова предпазливост. Той й отвърна, че единствената причина, поради която още е жив, е именно „тази негова предпазливост“. Дори й каза, че ако някой от всички онези хора от неговото не толкова далечно минало се появи, тя ще е много щастлива, задето е въоръжен. А какво ще стане, ако се оженят и имат деца?, парира Анна. Той се замисли за миг и й отговори, че някои неща ще трябва да се променят. За онова време отговорът я удовлетвори.
Райли отпи от бирата, приведе се и попита шепнешком:
— Нали не мъкнеш патлак?
— Не, само моето оръдие за любов.
Райли се засмя и измърка като коте.
Рап се почувства малко виновен, задето я излъга. Но пък тя не беше уточнила какво иска да знае — дали носи, или превозва пистолет. А пистолетът му в момента не беше у него. Беше внимателно опакован в куфара на половин дузина места, вече складиран в търбуха на огромния лайнер „Джъмбо Джет“.
Когато на опашката останаха пет-шест души, те взеха ръчния си багаж и хванати за ръка, се приближиха до изхода за самолета. Рап подаде билетите и продължиха по коридора-ръкав с бордните си карти в ръце. Спряха на края на ръкава. Рап прегърна Райли и впи поглед в зелените й очи. По блясъка в тях разбра, че бирата си е казала думата. След малко пристигна още един мъж и застана последен на опашката.
Райли го изгледа многозначително и прошепна високо:
— Сигурно е шпионин!
Рап придърпа главата й към гърдите си, а тя звънко се засмя. Остана му само да поклати глава и да се усмихне.
— Стегни се, или няма да те пуснат да се качиш на самолета.
— За какво намекваш? — провлачи тя.
— Няма да те пуснат пияна на самолета. Противоречи на правилата на международното въздухоплаване.
— Ами ако съм пияна от любов? — Тя затвори очи и сви устните си за целувка.
Мич се засмя и я целуна.
Опашката напредваше бързо и не след дълго те вече се бяха настанили на местата си в първа класа. Мич седна откъм пътечката. Докато самолетът се отлепяше от ръкава, те извадиха четивата си. Когато лайнерът рулира към пистата за излитане, Рап погледна през илюминатора. Оставаше поне час до залез-слънце. Температурата беше към десет градуса, нищо не предвещаваше дъжд. Излитането трябваше да мине гладко.
Анна запрелиства едно списание, но изведнъж спря. Затвори го и се вгледа в Мич.
— Не ми каза за какво точно трябва да се погрижиш, докато сме в Милано.
— Само малко работа. Няма да ми отнеме много време. — Рап отвори книгата си с надеждата, че Анна също ще се върне към първоначалното си занимание. За негово съжаление обаче това си остана само надежда.
— Каква работа?
— Служебна.
— Строго секретна работа — изимитира го тя.
— Точно така, бебчо. — Рап й намигна. — Защо не се облегнеш спокойно назад и не се заемеш отново със списанието? Аз ще се погрижа за всичко останало.