Райли го мушна в ребрата.
— Не ми излизай с тия глупости. Можеш да бъдеш малко по-конкретен.
— Не, не мога. — И преди бяха имали подобни спречквания и вече му ставаше досадно. Той се наведе към ухото й и прошепна: — В работата ми има някои неща, за които никога няма да мога да ти разкажа. Говорихме по въпроса още в началото и ти заяви, че ще го преглътнеш. Ще се примириш ли, или ще искаш да промениш правилата?
Прав беше и тя го знаеше, но въпреки всичко я вбесяваше.
— Не, няма да променям правилата, но мисля, че понякога не бива да си толкова потаен. Искам да кажа, ти побесняваш, когато аз закъснявам само с петнайсет минути, а очакваш от мен да си седя в хотела в чужд град и да те чакам, докато ти се занимаваш със „служебната си работа“! — Райли се наведе към него, носът й докосна страната му. — За Бога, знам, че ЦРУ те изпраща да убиеш някого. — Отдръпна се и сърдито скръсти ръце на гърдите си.
Рап обмисли думите й.
Имаше право — дължеше й обяснение.
— Извинявай. Права си. Трябва да се срещна с един човек… с когото работех навремето.
— Опасно ли ще е?
— Не. — Той поклати глава. Така беше. Щеше да бъде много внимателен и предпазлив, но не очакваше да има неприятности.
— Този човек знае ли, че отиваш при него?
— Не.
Райли се намръщи, отговорът не й се понрави.
— Ти можеш ли да се довериш на този човек?
— Да, напълно. — Сега Рап беше искрен. — Не се тревожи, мила. Всичко ще мине добре. Ще свърша с тази работа още първия ден и после цялото време ще е на наше разположение.
Самолетът спря за момент, после двигателите заработиха на пълна мощност. Няколко секунди по-късно големият лайнер рулира към пистата. Рап взе ръката на Анна. Целуна я по дланта и прошепна:
— Обичам те.
Райли го целуна по устните. Когато самолетът се отлепи от земята, Рап се замисли за човека, с когото щеше да се срещне в Милано. Донатела Ран беше много повече от някой, с когото беше работил в миналото. Тя беше споделяла леглото си с него. Поради причини, които нямаха нищо общо с националната сигурност, той реши да запази това в тайна от Анна. Ставаше дума за нещо, случило се много отдавна. То нямаше никакво отношение към сегашните събития. Рап оправда решението си, като си припомни, че никога не я е разпитвал за бившите й приятели. Този аргумент почти подейства — до мига, в който си даде сметка, че тя не е тръгнала да прелети над хиляда и петстотин километра, за да може той да осъществи тайната си среща с една от бившите си любовници.
Този ход на мисли не му хареса. „Отивам и се връщам — каза си той. — Нищо страшно. Ще вечерям с нея, ще я попитам кой я е наел да убие Питър Камерън и с това ще се свърши.“ Погледна през илюминатора, към най-любимото си водно пространство на света. Заливът Чезапийк бързо се изниза под тях, докато голям кораб-контейнеровоз плаваше към пристанището на Балтимор. Рап си даваше сметка, че няма да мине толкова лесно. Дълбоко в себе си се надяваше, че това е само параноя. Единственото, което искаше, беше едно име. Името на човека, който се беше опитал да го убие в Германия. После щеше да оправи нещата и да започне новия си живот.
Анна се сгуши до него и отпусна глава на рамото му. Рап я целуна по косата и вдъхна упойващия й аромат. Само удоволствието да я гледа така си заслужаваше усилието да довърши нещата. Ще вземе името от Донатела и ще ликвидира проблема. После ще може да създаде семейство и ще се чувства по-сигурен, като знае, че човекът, организирал покушението срещу него в Германия, е мъртъв. И вече никой няма да може да причини вреда на семейството му.
ГЛАВА 14
Трансатлантическият полет мина гладко с едно изключение. Нито Анна, нито Мич спаха. Рап не го беше очаквал. Надяваше се двете чаши шампанско, които Анна изпи, да я приспят на мига. Но не я приспаха. Всъщност само дето я превъзбудиха за една седмица напред. Очакваха ги два дни в Милано, изпълнени с разходки из магазините на големите модни къщи и вечер в „Ла Скала“. После щяха да се качат на влака и да заминат на юг, в слънчевата и топла Сицилия. Бяха обсъждали въодушевено пътуването си. Очакването за това, което им предстоеше, беше направо опияняващо. Но за да не урочасат нещата, никой от тях не се осмели да говори за годежи, сватбени пръстени, брак или деца. Щяха да имат достатъчно време да обсъждат тези и подобни въпроси по-късно.
Но Рап имаше и друга причина, за да сдържа ентусиазма си. Преди да прекрачи в новия си живот, той трябваше отново да се изправи срещу миналото си. И то не срещу кой да е, а срещу жената, с която беше имал романтична връзка. Само мисълта, че отново ще бъде в Милано, го изпълваше с море от емоции. Повечето от тях бяха приятни, но имаше и отрицателни. Италия беше най-любимата му страна на света. Историята, архитектурата, ароматите, хората, дори почвата под краката му — всичко беше много земно и реално.