— Ще се опитам да установя контакт днес следобед.
— Това ще се отрази ли на плановете ни за вечерта?
— Не би трябвало — отвърна Мич колебливо.
— О! — Анна му отправи поглед, в който се четеше неприкрито разочарование.
— Скъпа, не си справедлива. Казах ти, че трябва да се погрижа за това. После ще направим една чудесна обиколка, но първо трябва да свърша тази работа. — Той отново отхапа от франзелата и изчака тя да му даде знак, че не е разстроена. Когато Анна се усмихна, взе ръката й и добави: — А пък и имам предчувствието, че ще си скапана до довечера.
Щом се нахраниха, Рап си поръча двойно капучино, за да се освежи. Пътуванията го уморяваха повече, отколкото плуване на петкилометрова дистанция. Анна също си поръча капучино. Донесоха им го в пластмасови чашки. Рап плати сметката и излязоха от хотела.
Денят беше топъл и слънчев. Температурата беше петнайсет градуса. Само за разходка. Анна беше облечена доста по-стилно от Мич. Все пак Милано е модната столица на света.
Рап поведе Анна на север. Завиха надясно и излязоха на Виа Санта Андреа. И тук за първи път посещението на готическата катедрала беше оставено на втори план. Първата модна къща, която видяха, беше „Ермес“, следваше „Фенди“. Рап добре познаваше улицата и ефектът върху Анна беше точно такъв, какъвто го беше планирал. Сигурно щяха да им трябват няколко часа, докато стигнат до следващата пресечка. Тепърва им предстоеше да разгледат магазините на „Прада“, „Москино“, „Шанел“, „Джанфранко Фере“ и „Джорджо Армани“. Само „Прада“ щеше да им отнеме два часа.
Анна спря пред „Ермес“. Не можеше да реши как да постъпи. Най-накрая погледна към него и каза:
— Искам да влезем само за няколко минути.
Рап се засмя гръмко.
— Комерсиализмът надделя над католицизма. Майка ти ще бъде много разочарована.
Анна го изгледа кръвнишки.
— Ще ни отнеме само минута.
— Не се притеснявай, мила. Имаме цял ден. И утре можем да разгледаме катедралата.
Рап отвори пред нея вратата на магазина и й направи жест да влезе. Преди да я последва, погледна към „Армани“. Донатела сигурно в момента се намираше някъде в сградата. Или поне трябваше да е там. Рап беше накарал Маркъс Дюмонд да направи малка проверка. Дюмонд, компютърният гений на Центъра за борба с тероризма, беше проникнал в мрежата на „Армани“ и с помощта на лингвистичните умения на Рап двамата узнаха, че Донатела по програма трябва да е в Милано тази седмица. Рап беше запомнил цялата й програма за двата дни, в които щеше да е в Милано. Погледна часовника си. Още половин час пазаруване и ще се измъкне.
Розентал накара Сунберг да паркира колата на няколко пресечки встрани и двамата отидоха пеша до кафето. Когато завиха по „Санта Андреа“, Розентал се зарадва да види Давид Янта, седнал на една малка дървена маса. Янта говореше с две ослепително красиви жени, като постоянно ръкомахаше. Без съмнение красавиците бяха манекенки. В града беше пълно с хубави момичета. Розентал реши, че Янта иска да осигури на екипа малко секс, докато трае операцията. Освен това беше възхитен от професионализма на подчинения си. В техния занаят нищо не се набиваше повече на очи, отколкото сам мъж на маса в заведение.
Когато наближиха, Янта се изправи и ентусиазирано представи двамата си колеги на красавиците. Легендата и имената бяха разновидност на тези, които винаги използваха. Работят за международна телекомуникационна компания със седалище в Париж. Дошли са в Милано за търговски преговори с корпорацията „Пирели-Армстронг“.
Янта поръча още кафе и извади нова кутия цигари. Всички запалиха. Никой не сваляше слънчевите си очила. Това е Милано. Да изглеждаш шик, е в реда на нещата. Янта продължи да забавлява манекенките с невероятни истории. Розентал се забавляваше, докато го наблюдаваше. Янта беше най-големият природен талант по баламосване и надлъгване, когото познаваше. Той можеше да заговори който и да е непознат. Беше малко надут, което използваше като предимство — самоиронизираше се и караше събеседниците си да се отпускат в негово присъствие. Най-често жените се хващаха на въдицата му. Янта обичаше да повтаря, че просто следва душевните им инстинкти — като някой природен лечител. Розентал си каза, че разковничето по-скоро е в способността му да ги накара да свалят гарда, както и да ги разсмива. Каквото и да беше, определено имаше ефект.
Разговорът беше в разгара си, Розентал се преструваше, че му е интересно. В действителност от време на време той поглеждаше от другата страна на улицата, към сградата на Модна къща „Армани“. Залата за ревюта се намираше на първия етаж, а офисите — на горните етажи. Някъде на третия етаж беше кабинетът на Донатела Ран. Досието, което Фридман му беше дал, съдържаше всичките по-важни аспекти на живота й. Апартаментът й беше разположен само на няколко пресечки оттук, в приятен и изискан квартал на Милано, на източната страна на Джардини Публичи. Всеки ден тя отиваше на работа пеша. През лятото прекарваше по няколко дни в малката си вила на брега на езерото Комо, а през зимата отиваше да кара ски в Швейцарските Алпи или пък заминаваше на почивка в Гърция. Работата й изискваше доста да пътува. Всеки месец тя посещаваше поне по веднъж Париж и Ню Йорк.