На двайсет Донатела Ран беше празноглава манекенка, обсебена от манията да се харесва. Щури партита в екзотични кътчета със заможни мъже изпълваха дните и нощите й. Животът й бе излязъл от контрол. В един момент всичко се стовари върху нея.
Дойде в Тел Авив за снимки. Митничарите откриха петдесет грама хероин в багажа й. Арестуваха я. Униженията и болката, които изтърпя, помнеше и до днес. Но най-ясно си спомняше студа в килията. И после, след почти цяла вечност, се появи един мъж.
Истинска ирония на съдбата беше, че първият образ на Бен Фридман, който изникваше в съзнанието й, беше на загрижен и състрадателен човек. Беше й донесъл одеяло. Беше й донесъл топлина. И после, след първото си кратко посещение, й доведе лекар, който й направи инжекция, за да понесе по-леко абстиненцията. Тогава едрият и набит мъж й предложи сделка. Или да прекара най-хубавите си години в израелски затвор, или да работи за него. Тя лесно взе решение, тъй като нямаше представа какво ще се иска от нея. Знаеше само, че не може да остане в затвора.
Фридман беше уредил всичко. Изпратиха Донатела в клиника за лечение на наркомани в Израел. Тя се обади на агентката си в Милано и й каза, че накрая е стигнала до дъното и се нуждае спешно от помощ. Агентката не беше никак изненадана. Беше виждала Донатела и преди в подобно състояние и затова просто й пожела да се оправи по-скоро. Когато станеше по-добре, за нея отново щеше да има работа като манекенка. После дойде ред на сърцераздирателния телефонен разговор с майка й. Както я инструктира Фридман, Донатела обясни на майка си, че ще могат да говорят само веднъж седмично, в неделя. Даде й телефонен номер, на който да позвъни в случай на нещо непредвидено, и се сбогува с нея. Номерът беше на МОСАД. На него служител на агенцията щеше да отговаря от името на клиниката.
Донатела беше отведена в един военен обект близо до град Абда в Северен Израел. Един лекар и няколко медицински сестри наблюдаваха редовно здравословното й състояние. Цяла армия от инструктори не й даваше да си отдъхне нито за миг. Обучаваха я да борави с късоцевно оръжие, преподаваха й самоотбрана, караха я да прави физически упражнения до изтощение, упражнения за запаметяване и още много неща. Обучаваха я сурово — от сутрин до вечер, ден след ден, седмица след седмица. Много пъти тя си мислеше, че няма да издържи. Имаше мигове на отчаяние, в които й се искаше да беше избрала затвора. Но всеки път, когато стигаше до предела на психическите си възможности, се появяваше Бен Фридман.
Много по-късно Донатела разгада неговата малка игра. Искаше му се тя да вижда в негово лице спасител. Единствения човек, на когото да може винаги да се довери. По време на онези студени нощи в изолирания лагер Фридман се появяваше ненадейно с бутилка вино и хляб. Седеше с нея с часове, изслушваше разказите й и се опитваше да разбере за нея колкото се може повече. Поне тя така си мислеше тогава. В действителност Бен Фридман вече знаеше доста за Донатела Ран. Просто я изпробваше, за да види колко искрена ще бъде с него.
Дните ставаха още по-тежки. Донатела постепенно си даде сметка, че с нетърпение очаква вечерите с Фридман. Това беше първата й платонична връзка. Повечето от мъжете в живота й бяха привличани от тялото й, не от ума й. Но не и Фридман. Това, което той искаше от нея, беше да говорят. Първоначално Донатела си помисли, че може би е женен или че е гей, но в крайна сметка се оказа, че не е нито едното, нито другото. Просто беше невероятно посветен на делото си човек и изключителен професионалист.
Накрая Фридман остави празните приказки настрана. Обясни й трудното положение, в което се намира Израел. Помогна на Донатела да преоткрие еврейските си корени и й говори пламенно за ужасните несправедливости, сполетели народа им. Бавно, но сигурно Фридман промиваше мозъка й. И постигна целта си — тя беше готова да убива заради него.
Рап целуна Анна по бузата и излезе от магазина на „Прада“. Тя с готовност се съгласи да го пусне след повече от час обиколки из магазините. Той само я бавеше. Никога не беше виждала по-изгодни цени за маркови дрехи и аксесоари. Предстоеше й сериозно пазаруване и тя не искаше да я разсейва никой. Той й обясни накратко разположението на улиците и сградите в района и й каза, че ще я настигне в „Шанел“ след около час. Неговата задача, както каза на Анна, беше да намери книжарница и кафене, в което сервират хубаво кафе.