Рап пое по улицата. Заля го вълна бурни и противоречиви емоции. Не искаше да лъже Анна, но когато нещата опираха до неговата професия, беше необходимо да премълчи някои подробности. Поне това си повтаряше непрекъснато, откакто излетяха от Балтимор. Беше наложително да се погрижи за един много важен проблем, и то с човек, който работеше за чужда разузнавателна служба. Но този човек освен това беше и жената, с която някога беше имал романтична връзка. Двоумеше се как да съобщи на Анна за Донатела. Може би нямаше достатъчно доверие на приятелката си? В края на краищата той никога не я беше питал за нейните бивши гаджета. Нормално беше да е имала някаква връзка, преди да го срещне. Защо да я ревнува от мъже, които не познава?
Същото трябваше да важи и за Анна. Донатела беше преди нея. Толкова по въпроса.
Продължи към „Армани“. Не бе направил и десетина крачки, когато го налегнаха съмнения. Все пак тайната среща с бивша любовница по време на екскурзия с жената, чиято ръка възнамеряваше да поиска, можеше да доведе до неприятности. На Анна никак нямаше да й хареса подобно нещо. Рап изкриви лице при мисълта за евентуалната й реакция. Но нямаше как и да запази секретността на срещата, и да остане искрен с Анна. Невъзможно беше. Затова трябваше да се погрижи миналото му да не се сблъсква с обещаващото му настояще.
Прогони неприятната мисъл и започна да се съсредоточава върху терена. Предстоеше му да проведе тайна среща и беше време да се захваща за работа. Докато вървеше по тротоара, той оглеждаше колите, паркирани на улицата. В отсечката между двете пресечки имаше паркиран само един микробус. Рап си отбеляза мислено марката, модела и регистрационния номер. Микробусът се намираше от другата страна на улицата. Рап пресече, за да може да го погледне по-отблизо. В същото време набързо огледа другите коли, за да се увери, че в тях няма хора. После внимателно обходи с очи покрива на микробуса за наличието на антени или микрофони. Автомобилът му изглеждаше чист.
По-нататък имаше цветарски магазин и кафе. Рап мина покрай цветарския магазин и влезе в кафето. На влизане огледа посетителите, седнали отвън. Вътре си поръча чаша кафе на бара и веднага плати. Италианският му беше приличен, но не толкова добър, колкото френският и арабският. С горещата чаша в ръка той се върна при цветарския магазин. Жената на средна възраст зад щанда го поздрави топло и го попита с какво може да му помогне. Рап се спря при розите. Помисли секунда и реши, че червените рози може да изпратят погрешен сигнал. Жълти щяха да са по-подходящи. Поръча дузина и почака, докато жената ги опакова. Плати в брой и с букет и чаша кафе в ръце продължи по улицата.
Над вратата бе монтирана охранителна камера. Вляво имаше домофонна уредба, а табелка над нея предупреждаваше, че срещите се провеждат само по предварителна уговорка. Рап се постара лицето му да не бъде фиксирано от камерата. Натисна звънеца. Секунда по-късно от домофона женски глас го попита за какво е дошъл. Рап отвърна, че има доставка на цветя за Донатела Ран. Електрическата брава избръмча и той влезе в малкото фоайе.
Жената, която му беше отворила, имаше невероятно дълги крака. Беше много красива, слаба, бледа — вид, много популярен в модните среди. Навсякъде другаде щеше да е фотомодел, в Милано бе станала секретарка. Рап обезоръжи жената с топла усмивка:
— Аз съм стар приятел на Донатела Ран, искам да я изненадам. — И вдигна букета.
Жената го огледа от глава до пети.
— Да, вие ми изглеждате от типа мъже на Дони. — Усмихна се флиртуващо и посегна към телефона.
Рап пристъпи напред.
— Ама аз исках да я изненадам!
Жената се поколеба. Накрая остави слушалката.
— Знаете ли къде се намира офисът й? — попита.
— Още ли е в дъното на коридора, в стаята отляво?
— Да.
— Благодаря. Много сте мила. — Рап намигна на красавицата и тръгна по коридора. Докато наближаваше стаята, той забави темпото и си отбеляза, че сърцето му започва да бие по-бързо. Знаеше, че това няма нищо общо с интуитивното усещане за засада или пък предстоящ сблъсък. Това беше вълнение от срещата с Донатела. Бяха минали през много перипетии заедно.
Вратата беше отворена. Рап не почука, но и не влезе. Замръзна на място, загледан в заоблените форми на Донатела. Беше с гръб към него, изправена пред бюрото. Нещо бе погълнало цялото й внимание. Отметна гъстата си коса и заразтрива мускулите на врата си. Излъчваше невероятен сексапил, какъвто Рап не беше виждал у никоя друга жена. Носеше черен кожен панталон, бяла блуза и ботуши с висок ток. Само видът на дългите й пръсти, поставени върху облеченото в кожа бедро, извикваше в съзнанието му поток еротични спомени. Той почувства, че извършва предателство спрямо Анна. Наложи си да се концентрира върху задачата си.