За намерението си да изненада Донатела имаше съвсем основателна причина. Щеше да разбере на секундата дали тя е въвлечена в заговора за убийството му в Германия само по реакцията й. Мислеше си, че не е въвлечена. Или по-скоро искаше му се да мисли, че не е. Както многократно бяха обсъждали с Кенеди, версията израелците да са му устроили засадата не звучеше много смислено. МОСАД беше известен с някои свои доста грубички операции, но нямаше причина службата да цели убийството на Рап, а с това и компрометирането на ЦРУ и САЩ. Рап беше вършил доста мръсна работа за тях. Не, Мич беше убеден, че Донатела просто е изпълнила някаква отделна платена поръчка. Той имаше план как да я изкара чиста от бъркотията.
Рап се изкашля тихо и изчака тя да се обърне. Когато го видя, тъмните й очи се разшириха, а сочните й устни се извиха в топла усмивка. Протегна ръце и се хвърли към него. Рап не можа да устои. Прегърнаха се пламенно. Тя провря ръце под коженото му яке и впи пръсти в широките му рамене. Целуна го и зарови глава в гърдите му.
— О, колко ми липсваше! — изстена.
Рап се смути.
— Защо не ми се обади? — започна след малко тя, като се отправи да затвори вратата на кабинета.
Той сви рамене.
— Бях наблизо, затова реших да се отбия. И ти би сторила същото, ако беше в Америка. — Нещо в погледа й трепна. В този миг Рап разбра, че Донатела е жената, която беше видял в университета „Джордж Вашингтон“. Тя беше убила Питър Камерън.
— Цветята за мен ли са? — Тя протегна театрално ръце и взе букета от Рап. Отиде при бюфета пред прозореца, който гледаше към двора. — Много мило от твоя страна. Нямаше нужда. — Разви букета и рязко се обърна към Рап: — Какво е това?
Рап не разбираше какво има предвид.
— Жълти рози! — натърти Донатела. — Жълтите рози са за секретарката, не за жената, с която си делил леглото. — Тя хвърли цветята на бюфета и скръсти ръце.
Рап се почувства неловко. Помисли за Анна. Не можеше да поиска ръката й и в същото време да подарява червени рози на бивши любовници.
— Цветята са много красиви.
— Да, но не са червени. — Донатела го изгледа подозрително. — Има друга, нали? И това е много важно за теб…
— Дааа — проточи той. Беше му неудобно. Донатела значеше много за него, не искаше да я нарани.
Тя го изгледа изпитателно. Разбра, че не иска да говори за това. Прегърна го отново. Почувства се, сякаш лети към пропаст. Бе таила крехка надежда, че някой ден ще се оттеглят от активна разузнавателна работа, ще се оженят и ще имат дете. Макар да съзнаваше, че това са невъзможни неща, дълбоко в себе си продължаваше да се надява.
Целуна го по страната и се отдръпна от него.
— Моите поздравления. Ще ме запознаеш ли с нея?
— Не знам… — заекна Рап. — Може би.
— Тя в Милано ли е в момента? — Нищо не убягваше от проницателните й очи.
Рап отвори уста да излъже, но размисли.
— Да, тук е.
— Не искаш да ме запознаеш с нея.
— Не е така… но това може да усложни нещата.
— Кажи ми, че тя знае с какво си изкарваш хляба. Или по-скоро с какво си изкарваше хляба доскоро.
— Да. — Рап кимна. — Уви, знае повече, отколкото би трябвало.
— Тогава какъв е проблемът? Много бих се радвала да се запознаем.
Срещата не протичаше точно по предварителния му план.
— Та ние с тебе бяхме любовници, Донатела! Аз не изпитвам никакво желание да се срещам с бившите й гаджета.
— Да, бяхме. — Тя вирна брадичка. След малко попита: — Как е сексът с нея?
— Донатела!
— Толкова ли е хубаво, колкото бе между нас? — настоя тя.
— Не мисля, че е прилично да говорим за това.
— Значи не е толкова хубаво!
— С теб имахме страхотна връзка, Донатела.
— Американка ли е?
— Да.
Донатела избухна в смях.
— Тогава е невъзможно сексът с нея да е по-хубав!
— Правим страхотен секс! — нацупи се Рап.
— По-хубав, отколкото с мен?
— Просто е различно, Донатела. — Не искаше да я обижда.
— Ха! — Тя се изсмя, явно бе искала да чуе точно това. — Не е по-хубав. Мога да позная по очите ти. — Донатела отиде до бюрото си и отвори едно чекмедже. Търсеше цигари. — Искам да ме запознаеш с нея. Може да вечеряме заедно. — Намери цигарите си и запали. Предложи и на Рап.
Той отказа.
— Искам да поговоря с теб за нещо друго — започна твърдо.
— С какво се занимава тя?
— Ще трябва да сменим темата.
Донатела дръпна от цигарата и го изгледа мнително през кълбо дим.