— Приятелите ми имат големи очаквания.
— Да, но аз никога не им обещавам да направя нещо, което не мога. И най-важното — винаги гледам да оформя всичко на хартия. — Стивъкън отново отпи от чашата си. — Паметта на хората става доста услужлива, когато искат да ти припомнят какво сте си говорили по време на поверителния разговор.
Кларк се засмя.
— Да, така е.
— Та какво си намислил?
Кларк преметна крак върху крак.
— Искам да свършиш малко работа за мен.
Стивъкън кимна с готовност. Кларк винаги плащаше добре.
— Само кажи какво.
— Нещата може да загрубеят.
— Колко?
— Много. ЦРУ.
Стивъкън остави чашата си на масата.
— Цял съм в слух. — Той се облегна назад. На лицето му бе застинала маска на спокойствие.
Кларк знаеше доста за Стивъкън. Той беше човек, който страшно много обичаше предизвикателствата. Това беше главната причина, поради която не харесваше работата във ФБР. От нея се отегчаваше, чувстваше се недооценен, недоизползван. Кларк знаеше, че Стивъкън има зъб и на двете агенции. И че с удоволствие би приел възможността да им го върне.
— Какво мислиш за кандидатурата на президента за следващ директор?
— Не я познавам лично, но вървят слухове, че е доста печена.
— Да, така е. Много печена, но за съжаление в града има определени хора, които не искат тя да поеме ЦРУ.
— Не е ли така винаги когато пост като този се оваканти?
— Да… да, прав си, но този път може би има законни и основателни причини за възражение.
— Като например?
Кларк намести едрото си тяло по-удобно.
— Работата ще бъде много деликатна, Норб.
— Ханк! — Стивъкън звучеше обиден. — Доколкото си спомням, всичко, което сме дискутирали по време на срещите ни тук, си остава между теб и мен.
— Знам, Норб, но този път ситуацията може да се окаже много по-трудна и коварна.
Намеците на Кларк за по-голяма предпазливост само изостряха любопитството на Стивъкън.
— Знаеш, че не се страхувам да поемам риск.
— Знам. — Кларк направи пауза, за да нагнети напрежението. Зарея поглед през прозореца, сякаш се колебаеше дали да посвети събеседника си в своята тайна. Накрая се обърна към Стивъкън: — Може да избухне медиен скандал.
Стивъкън примигна. Той недолюбваше медиите. Даваше си ясна сметка, че те са ненаситен звяр. Докато работеше като полеви офицер и се стремеше да не се набива много на очи, той винаги отбягваше пресата. Бившият специален агент се опита да планира няколко хода напред:
— В зависимост от това, което ще изровя, има ли вероятност да бъда призован да дам показания пред твоята комисия?
— Не. — Кларк поклати глава. — Но има вероятност да бъдеш призован пред комисията на Конгреса по разузнаването.
Сега вече Стивъкън се обърка.
— Защо?
— Много е сложно за разправяне, а и аз не искам да се забърквам. — Кларк въздъхна и продължи: — Дадох на президента думата си, че ще подкрепя кандидатурата на доктор Кенеди за следващ директор на ЦРУ по време на процедурата по утвърждаването. Нямам намерение да се отклонявам от обещанието си. Въпреки всичко обаче храня известни резерви по отношение на Айрини Кенеди. — Със сурово изражение той добави: — Нито дума от казаното не трябва да излиза от тази стая.
— То се разбира. — Стивъкън отново се обиди.
— Е, повечето от тези резерви произлизат от съмненията на председателя на Конгресната комисия по разузнаването, конгресмен Ръдин. — Кларк забеляза как събеседникът му се намръщи при споменаването на това име и бързо добави: — Знам… Знам, че той е един голям мърморко и може да ни навлече неприятности, но мисли доброто на тази страна. — Кларк се наведе напред. — Ръдин се кълне, че Кенеди е страшно корумпирана.
— Тогава защо не я разследва? Има всички пълномощия.
— Има наистина. Преди няколко седмици той призова Кенеди пред неговата комисия и се опита да й зададе някои много неприятни въпроси. — Кларк отпи от кафето.
— И?
— И… в крайна сметка говорителят на Белия дом го замъкна при президента, който лично му прочете конско.
— О, президентът не иска да се оспорва кандидатурата му.
— Точно така. И както споменах, аз дадох думата си на Хейс. Няма да отстъпя и да опетня репутацията на Кенеди по време на утвърждаването й само защото на Ръдин така му е скимнало. Но в същото време бих искал кандидатурата да не мине, ако Кенеди наистина има нещо компрометиращо в миналото си.
— Значи искаш от мен да поровя тихо и да видя какво ще излезе.
— Точно така. — Кларк се облегна назад и плесна с ръце по бедрата си.
— Това не би трябвало да е проблем. Започвам още днес.
— Страхотно. — Сенаторът се усмихна стеснително и добави: — Ще те помоля за още една услуга.