— Давай.
— Официално няма да работиш за мен.
— А за кого?
— За конгресмена Ръдин.
Стивъкън отново се намръщи.
— Извинявай за грубостта, Ханк, но този човек се слави като голям задник.
— Знам, но има добри намерения. Обещавам ти, ще му кажа да се държи прилично, ако иска да работиш за него.
— Той знае ли каква е тарифата ми? Ръдин е известен като един от най-големите скъперници на Капитолия.
— Не се тревожи за хонорара си. Аз ще се погрижа за него.
— Не. — Стивъкън беше объркан. — Не мога да искам от теб това. Ти и бездруго вече направи достатъчно за мен.
— Напротив, настоявам, Норб. Няма да се пазаря сега с теб. Ти си заслужаваш всеки цент вложени пари.
— Ханк… Не ми е удобно да ти взема…
Кларк вдигна ръка и го отряза:
— Не казвай повече нищо. Не искам изобщо да те слушам. Ще ти платя и точка по въпроса. Разбрахме ли се?
Кларк беше дълбоко убеден, че за да остане един човек лоялен към теб, трябва да му се плаща добре.
Стивъкън кимна.
— Окей. Но няма да търпя глупостите на Ръдин.
— Чудесно. — Кларк се усмихна. — А сега има още няколко неща. Имам човек за връзка с теб от Ленгли. Той е много нависоко и мисля, че ще се съгласи да ни помогне.
— Кой е той?
— Джонатан Браун. Познаваш ли го?
Стивъкън промърмори нещо и отговори:
— Бившият федерален съдия?
— Да.
— Той имаше репутацията на доста опърничав, докато седеше на съдийската скамейка.
— Това не ме изненадва. Много е пунктуален и обича да прави всичко по правилата.
— Тогава няма да ми каже нищо.
— Не бъди толкова сигурен — предупреди го Кларк. — В Ленгли е станал свидетел на някои неща, които сериозно са го разтревожили.
— На теб ли ти каза?
— Не. Знае, че ако ми каже, за него няма да има връщане назад.
Стивъкън, изглежда, се бореше с мисълта дали да приеме задачата.
— Не виждам защо ще иска да се изповяда пред мен.
— Защото има съвест. Необходимо му е само някой да му даде шанс да постъпи справедливо. — Кларк леко се отдръпна назад и добави: — Да допуснем, че Кенеди е направила нещо скандално. Може да е бил някой друг, Стансфийлд например, но искам да съм сигурен, преди да гласувам за Кенеди, че не си плюя по репутацията.
Стивъкън прие отговора.
— Разбирам — изрече.
— Добре. — Сенаторът и частният детектив станаха. — Знаеш ли къде се намира Улф Трап Парк?
— Не.
— Намира се до Лесбърг Пайк.
— Ще се оправя.
— Добре. Браун разхожда кучето си в парка всяка вечер, след като се прибере от работа. Обикновено към шест. Предлагам ти да се срещнеш с него тази вечер.
Стивъкън се запита откъде Кларк знае всичко това, но реши да не задава излишни въпроси.
— Как да го предразположа?
След като помисли малко, сенаторът отговори:
— Кажи му, че работиш за конгресмена Ръдин. Кажи му, че конгресменът е много притеснен, че неподходящ човек може да стане директор на ЦРУ. И че това, което той ще ти разкрие, няма да бъде записано. Името му няма да бъде забъркано никъде. — Кларк сложи длан на рамото на Стивъкън. — Конгресменът просто търси някакви факти, за да започне разследване и да осуети утвърждаването на кандидатурата.
— Не се тревожи, Ханк, ще се оправя.
— Знам, Норб. А ако не излезе нищо скандално, още по-добре. Харесвам доктор Кенеди и мисля, че тя ще бъде блестящ директор. Просто искам да се убедя, че няма да сгреша, като гласувам за нея следващата седмица.
— Ясно.
— Хубаво. Казах на конгресмена Ръдин, че ще се отбиеш в офиса му тази сутрин. Можеш ли да наминеш и там?
— Да. Още сега.
Кларк го потупа по гърба.
— Благодаря ти, Норб. — Понечи да каже „довиждане“, но размисли и добави: — И още нещо. Аз оставам вън от играта във всички случаи и на всяка цена. Единствено те свързвам с Ръдин и това е. Никога не съм ти плащал нито цент, ясно? — Кларк му намигна и двамата си стиснаха ръцете.
ГЛАВА 18
Милано, четвъртък следобед
Марк Розентал беше убивал враговете на Израел с най-различни средства — с нож, с куршуми, дори веднъж с отрова. Но любимото му оръжие бяха експлозивите. За това имаше няколко причини. Най-напред, за него те бяха практични. Експлозивите му даваха възможност да нанесе максимални щети и в същото време да запази прикритието си. В подходящи ръце един автомат можеше да бъде също толкова смъртоносен, но да стърчиш на открито и да поливаш с куршуми хората, означава да се разкриеш и по теб да открият ответен огън. И това бе само началото. При подобни акции оттеглянето е изключително трудно. Не, Розентал си обичаше бомбите. Можеше да проучи навиците на жертвата си и да заложи устройството на най-удобното място, преди тя да се появи.