Кръвта продължи да се лее. Големият удар на Фридман дойде на 13 април 1973 г. Той беше част от подбрана група от агенти на МОСАД и командоси от армията, която извърши дързък рейд в сърцето на Бейрут. Мишените им тази нощ бяха трима от най-високопоставените членове на ООП. Мухамад Наджар, Камал Адван и Камал Насър бяха застреляни до един в домовете си. Успехът на операцията имаше значителни последици. Информацията, добита по време на нападенията, доведе до ликвидирането на още трима терористи с връзки с „Черният септември“.
Радостта обаче беше краткотрайна.
Само два месеца след като МОСАД отбеляза един от най-големи успехи, израелските разузнавачи преживяха и най-големия си кошмар. Провалът стана в заспалото норвежко ски-селище Лилехамер. Екип от агенти на МОСАД беше изпратен там да провери информация за възможното местонахождение на терориста Али Хасан Саламех. Неопитната група погрешно определи целта и уби Ахмед Бушики, сервитьор от Мароко. И сякаш това не беше достатъчно, шестима от членовете на екипа бяха задържани от полицията, докато се опитваха да избягат. Мъжете и жените бяха изправени пред съда и петима от тях бяха пратени в затвора. Международният отзвук беше потресаващ. МОСАД бе предупреден да се откаже от политическите убийства.
Но неофициално те продължиха да практикуват мръсния си бизнес. Бен Фридман си остана един от най-добрите в занаята. Той използва целия си натрупан с годините опит да обучи Розентал. Двамата подробно разгледаха проведените операции, за да разберат защо едни са успели, а други — не. Фиаското в Лилехамер беше лесно за обяснение. Всичко започваше с погрешната идентификация на целта. Цялата бъркотия можеше лесно да се избегне, ако беше направена по-подробна и прецизна проверка. Имаше и още един съществен пропуск. В операцията участваха прекалено много агенти — резултат от стремежа на Тел Авив да упражнява контрол върху действията на подопечната служба. Фридман знаеше, че за да бъде една мисия успешна, този, който дърпа спусъка, трябва да разполага с възможно най-голямата свобода на действие. Но трябва и винаги да помни, че за нищо на света не бива да се компрометира Израел.
Поради тази причина този път нямаше да има експлозиви. Едно беше да заложиш бомба в Ивицата Газа или в Йерусалим. Колкото и странно да звучеше, хората в Близкия изток бяха свикнали с подобни инциденти. Но бомба в Милано щеше да привлече твърде голямо внимание. Властите и медиите щяха да започнат да се ровят и в крайна сметка уликите щяха да сочат към Израел. Съществуваха и по-добри, по-безшумни начини за разрешаване на ситуацията. Донатела Ран щеше да бъде убита отблизо. Най-вероятно от куршум, изстрелян от оръжие със заглушител в тила й.
Преди да замине от Тел Авив, Розентал беше прочел подробно досието на Донатела. Беше обърнал внимание на пристрастеността й към хероина и бе помислил, че може да има начин да се инсценира смърт от свръхдоза. Колкото и удобно да изглеждаше планът на пръв поглед, Розентал трябваше да бъде реалист. Ран не беше някоя празноглава манекенка, а опитен професионален убиец. Нямаше как да я надвие, без да употреби сила. А борбата означаваше шум и може би свидетели. Щяха да останат следи по тялото й, които нямаше да съвпадат с версията за превишена доза. Не, злоупотребата с хероин беше твърде сложен вариант. Имаше прекалено много слаби места. Трябваше им нещо по-просто.
Марк се опитваше да избере подходящо място цял ден. Винаги можеше да извърши удара на оживена улица, докато тя се прибираше от работа. Розентал беше експерт по сливането с тълпата. За него щеше да е относително лесно да я издебне, да вкара куршум в сърцето й и да си продължи по пътя. Единственият риск беше някой друг минувач да му се изпречи на пътя или да се опита да го проследи, след като той дръпне спусъка. Подобен риск той беше готов да поеме.
Докато гледаше през прозореца на колата под наем, обмисляше и друга идея. Пред него беше сградата, в която в момента се намираше Донатела. Розентал седеше тук от час и половина. Един служител на куриерска служба й беше доставил някакъв пакет. Това наведе Марк на определена мисъл. Най-подходящото място за акцията беше апартаментът й. Там ще се е отпуснала, а те ще имат време да почистят след себе си. Значи в апартамента. Той започна мислено да си съставя списък на нещата, от които се нуждаеха. След още пет минути наблюдение нареди на Сунберг да го отведе обратно в сигурната им квартира.