Способни бяха да осуетят операцията му. Без съмнение. Ако някой можеше да го направи, това беше МОСАД. Но израелците нямаха мотив. Ако покойният директор Стансфийлд беше прав, мотивът беше да се предотврати назначаването на Кенеди за следващ директор на Централното разузнаване. Но като директор на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ тя се беше доказала като приятел на еврейската държава. „Не — каза си Рап. — Донатела трябва да е изпълнявала частна поръчка.“ Но големият въпрос тук беше — чия поръчка и за кого?
Докато минутите се точеха, той се запита дали някога ще получи отговор на въпроса. Имаше вероятност нещо да е забавило Донатела в офиса. Но човек не оцелява толкова дълго в този бизнес, ако приема най-лесното обяснение. Оцелява, като обмисля всички възможности и планира непредвидени варианти на развръзка на ситуацията. Като заряза логиката, Рап се замисли как щеше да постъпи Донатела, ако наистина беше работила за МОСАД, когато беше убила Питър Камерън. Сигурно щеше да побегне. Друго решение нямаше. Но не можеше и да отиде при шефовете си и да им каже, че той се е срещал с нея. По-скоро щяха да я убият, отколкото да я защитят. Рап веднага изключи тази възможност. Абсурдно беше израелското правителство да е замесено.
Имаше неколцина най-вероятни заподозрени. Руснаците, китайците, Ирак, Иран, Сирия, палестинците и французите. От целия списък руснаците бяха може би единствените, които разполагаха с необходимите ресурси да се намесят в операцията на „Орион“, но отново го нямаше мотива. Всички пътища сочеха обратно към Америка. Някой го искаше мъртъв, и ако Томас Стансфийлд беше прав, този някой преследваше като крайна цел да прекъсне кариерата на Айрини Кенеди.
Кой? Необходима му беше Донатела! Само тя можеше да му даде следа.
Докато се оглеждаше из бара за стотен път, Рап се надяваше тя да не е споменала на никого за срещата им. Трябваше да му се довери, за последно, и той щеше да се погрижи тя да излезе от бъркотията невредима.
В 18.27 часа Донатела влезе в шумния и претъпкан бар, облечена в черен костюм с панталон. Като истински професионалисти те се спогледаха за част от секундата. Бяха обучавани на едно и също нещо. Неприятностите винаги идват оттам, откъдето най-малко ги очакваш. Двамата предпазливо провериха фланговете си, за да се уверят, че никой не ги дебне. Рап забеляза как множество глави се обърнаха по посока на ослепително красивата Донатела, която прекоси бара. Тя умело огледа помещението в търсене на физиономии, които беше мяркала и преди. И в търсене на очи, които гледаха към него, а не към нея — божествената брюнетка.
Донатела се усмихна дяволито и влезе в сепарето. Целуна го по страната и се настани до него.
— Извинявай, че закъснях.
— Какво те забави?
— Имах ужасен ден. Снимките ни струваха доста пари, но в крайна сметка излязоха пълен боклук. А после единственият мъж, когото обичах, дойде в офиса ми и каза, че ще се жени за друга. — Донатела махна на минаващия сервитьор и поръча двойно мартини с лимон. Когато сервитьорът се отдалечи, тя се обърна отново към Рап: — А как мина твоят ден, скъпи?
Рап се почувства виновен.
— Извинявай, Дони. Не исках да те нараня. — Той взе ръката й и добави: — Винаги си била много специален човек за мен и ще си останеш и занапред такава.
— Но не и най-специалната. — Тя впи в него кафявите си, големи като маслини очи. Сочните й устни се изкривиха, сякаш щеше да заплаче.
Рап обви ръка около кръста й и я притисна към себе си. Целуна я по челото и каза:
— Трябва да имаш вяра, че всичко ще се развие по най-добрия начин.
Донатела го отблъсна. Очите й бяха влажни.
— Лесно ти е да го кажеш. Ти си имаш някого до теб. Открил си човека, с когото искаш да свържеш живота си, а аз какво имам? Нищо.
— Трябва да вярваш, че и ти ще откриеш скоро подходящия човек.
— Аз вярвам в теб. Колкото и глупаво да звучи, си мислех, че някой ден ще се разкараме от цялата тая мръсотия и ще заживеем щастливо.
Рап избърса една сълза от лицето й.
— Та ние всъщност не се бяхме виждали през последната година!