— Полковник — внезапно заговори генерал Кембъл, — нека се придържаме към сферата на нашата компетентност и да оставим другото на президента и неговия екип.
Хейс вдигна ръка:
— Точно така… Мисля, че полковник Грей много ясно посочи това, което ние се боим да изречем. — Хейс замълча. Полковникът беше прав. Сегашната коалиция срещу Ирак беше толкова отслабена, че нямаше да са необходими големи усилия, за да се разпадне окончателно. Израелците направо му пъхнаха таралеж в гащите! — Бих искал да чуя и твоето мнение, Айрини — завърши тихо.
ГЛАВА 20
Милано, четвъртък вечерта
Донатела допи мартинито и затърси с поглед сервитьора. Забеляза го, докато се плъзгаше сред тълпата с пълен поднос в ръка. Тя вдигна празната си чаша и с жест поиска още една. Главата й бучеше. Умът й не го побираше как беше успяла да се забърка в това. Кой се беше свързал с Бен Фридман и го беше наел да убие Питър Камерън? Убийството не беше официален удар на МОСАД. Чиста задача за наемен убиец. Знаеше го, защото хонорарът й за ликвидацията на Камерън вече беше в сметката й в швейцарска банка; МОСАД никога нямаше да й плати толкова добре.
— Дони, искам отговори. — Рап едва сдържаше гнева си.
Донатела беше объркана. Трябваше да го обмисли по-добре, преди да се съгласи да елиминира Камерън. Хонорарът беше твърде висок, дори и за спешна задача. Тя си пое дълбоко дъх.
— Защо се е опитал да те убие?
Рап се облегна назад.
— Ти не отговори на въпроса ми. Кой те нае да го убиеш?
Тя рязко поклати глава.
— Повярвай ми, имам много по-малка представа за тази каша от теб.
— Но знаеш кой те е наел.
— Мичъл, моля те, кажи ми защо е искал да те убие.
— Добре, Дони. Ще ти кажа, но след като свърша, ти ще ми кажеш кой те нае и защо. — Донатела се обърна отново назад в търсене на сервитьора, но Рап се пресегна и хвана изваяната й брадичка. Обърна я към него, погледна я в очите и каза: — Дай ми думата си.
Донатела се опита да отблъсне ръката му.
— Не ми нареждай какво да правя!
Рап продължи да стиска брадичката й.
— Дони, тук съм като твой приятел. Във Вашингтон има хора, които са бесни за случилото се. Половината от тях искат да дадат награда за главата ти, а другата половина искат да говорят с шефовете ти в Израел. Донатела изруга тихо.
— Трябва да знам защо се е опитал да те убие.
Рап пусна брадичката й, когато сервитьорът донесе второто мартини. Щом мъжът се отдалечи, той заговори:
— Добре, но думите ми не трябва да излязат от това сепаре. — Донатела кимна. — Бях изпратен на операция. Там на място имаше двама агенти, които да ми помагат. Аз бях главният изпълнител, те — поддръжката. Ликвидирах целта, но после те стреляха в мен и ме оставиха, мислейки ме за мъртъв.
— Къде те улучиха? — подскочи Донатела.
— Тук. — Рап посочи гръдния си кош. Усмихна се на изражението й. — Да, много непрофесионално. Трябваше да дадат контролен изстрел в главата, но смятаха, че не нося бронежилетка. Във всеки случай Камерън е човекът, който им беше платил. Не знам за кого е работил Камерън, но чуй какво ще ти кажа… Хората, които ме нападнаха, са мъртви.
— Ти ли ги уби?
— Не, Камерън.
Донатела отпи от мартинито.
— Откъде знаеш?
— Някой, на когото имам голямо доверие, е видял с очите си как е станало всичко. Камерън е дръпнал спусъка. После се обърна срещу хората, които му помогнаха да премахне онези двамата, след което се опита да ме убие още веднъж във Вашингтон. — Рап се облегна назад. — И тъкмо щях да го пипна, когато изневиделица се появи ти. — Той отпи от виното. — Видях те, Дони. Беше с руса перука. Слязох от асансьора, когато ти тръгна към стълбището в края на коридора. Нещо ми се стори много познато у теб, но умът ми беше зает с други неща, например какви мъчения да приложа на онова копеле Камерън, за да разбера кой го е наел. Когато отключихме с шперц вратата и влязохме в кабинета и видях как е убит той… Разбрах, че си била ти.