Донатела почувства нужда да отпие голяма глътка. Това не беше добре. Очертаваше се зловещ сценарий. Всеки, който биваше нает да изпълни дадена поръчка, беше следващият в списъка за ликвидация. Мечтите за излизане от бизнеса започнаха да се изпаряват. Тя затвори очи.
— Аз бях — пророни.
— Благодаря ти за искреността. А сега, ако нямаш нищо против, би ли ми казала кой те нае?
Донатела се престраши да срещне пронизващите очи на Рап. Необходимо й беше време да помисли, та макар и само няколко минути. Очевидно се беше забъркала в страшна каша. Който и да я беше наел, избиваше всичките си изпълнители. Което означаваше, че тя спокойно може да е следващата в списъка.
— Дони, за твое добро е, кажи ми кой те нае.
Донатела запази самообладание. Обичаше Мич, но лоялността й към Бен Фридман надделя. Не можеше да предаде Бен, поне засега. Трябваше й време. Хвърли няколко банкноти на масата и изрече:
— Хайде, трябва да се поразходим.
Оперативна зала, четвъртък сутринта
Напрежението бе осезаемо. Полковник Грей беше изредил всичките проблеми при поразяването на ядрените заряди с въздушни бомбардировки. Президентът беше помолил Кенеди да изкаже мнението си. Сега всички погледи бяха приковани в нея.
Тя заговори:
— Мисля, че планът на полковник Грей е много добре замислен. Смятам, че има по-големи шансове за успех, отколкото самият той предполага.
Президентът беше донякъде изненадан от ентусиазираната подкрепа на Кенеди.
— Какво те навежда на тази мисъл?
— Психологията на обикновените иракчани. Те се боят от Саддам толкова много, че едва ли ще рискуват да си навличат гнева му.
— Но нали ще виждат само колона бели автомобили — опонира й Майкъл Хейк. По тона му беше очевидно, че не е очарован от плана на Грей.
Кенеди сложи ръце на хълбоците си.
— За тях тези коли са Саддам и никой няма да се усъмни. Той не се поколеба да убие членове на собственото си семейство, изби десетки от най-висшите си генерали. Никой няма да оспори властта му от страх да не загуби живота си. — Кенеди се обърна към Грей: — Моите поздравления. — Чувствам се глупаво съм, че идеята не е на ЦРУ.
— Няма ли риск подобна операция да се превърне в компрометираща авантюра? — попита президентът.
— Да, има, но мисля, че няма да е по-лошо, отколкото бомбардирането на болницата.
— Но нали Саддам е сложил проклетите ядрени оръжия под болницата! Той единствен носи отговорност!
— Съгласна съм с вас, сър — каза Кенеди. — Но се съмнявам, че и световните медии ще се съгласят.
Хейс разтри слепоочията си. Без да поглежда събеседниците си, попита:
— Генерал Флъд, какво мислите за всичко това?
— Сър, според мен важното в момента е да си оставим отворена вратичка за варианти. Мисля, че трябва да накараме полковник Грей за прехвърли хората си в театъра на бойните действия. По този начин, ако решите да играете с неговата карта, ще можете да го сторите в най-кратък срок.
— И ако продължим по-нататък по плана, какви съображения имате за въздушното прикритие?
Председателят на Обединеното командване се поколеба за миг, сетне отвърна:
— Не съм привърженик на половинчатите мерки, сър. Както вече съм заявявал, мисля, че не трябваше да прекратяваме Войната в Залива. Бяхме ослепени от блясъка на модерните си технологии и забравихме, че за да спечелиш една война, трябва да разположиш войници на терена. Трябваше да продължим и да стигнем до Багдад, да се погрижим Саддам да бъде свален. — Флъд млъкна, издиша шумно и продължи: — Ние избрахме точно обратното и затова този човек сега ни е трън в петата. Ако наистина се е докопал до ядрени оръжия, моето мнение е, че трябва да го ударим силно, ама много силно. Бих препоръчал, с участието на полковник Грей или не, да проведем масирана въздушна кампания срещу иракската противовъздушна отбрана и структурите за командване и контрол. Мисля, че този път наистина трябва да го ударим там, където най-много ще го заболи. Трябва да извадим от строя неговите петролни инсталации и рафинерии.
— Генерале — започна президентът, — знаете, че не можем да го направим. Екозащитниците ще пощуреят… ще ме атакуват в редиците на собствената ми партия.
— Възможно е, сър, но я им задайте, сър, на тези екозащитници следния въпрос: кое ще причини по-голяма вреда на околната среда — няколко хиляди барела разлят петрол или ядрен взрив над Тел Авив? Или, не дай Боже, над Вашингтон? — Флъд се наведе напред и опря лакти на масата. — Сър, единственият начин той да си позволи да купи ядреното оръжие е чрез приходите от продажбата на петрол. Трябва да го ударим по джоба, а ако се притеснявате за Турция или Йордания, можем да хвърлим още неколкостотин милиона долара помощ за тях, след като свършим с Ирак.