Президентът изви очи към Кенеди.
— Генерал Флъд говори много убедително и аз принципно съм съгласна с всичко, което той каза. За съжаление обаче трябва да се съобразяваме и с политическата страна на проблема. В момента администрацията има много нисък рейтинг. Ако изгубите и малкото останало доверие във вас, като се отчуждите от мнозинството от вашата партия, политиката ви ще стане неефективна както у дома, така и в чужбина.
— Съгласен съм с Айрини — намеси се Майкъл Хейк. — И аз съм на мнение, че не можем да ударим рафинериите. Отзвукът ще бъде чудовищен.
— Тогава да бомбардираме болница, пълна с хора — с отвращение иронизира президентът, — но само да не сторим нищо на Майката Земя. Това е най-глупавото нещо, което съм чувал!
— Сър, не казвам, че напълно приемам тази гледна точка — защити се Хейк, — но просто ви припомням каква е политическата реалност.
— Много скапана реалност и мен ме сърбят ръцете да я променя.
— Сър, ако мога да кажа още нещо — обади се Кенеди. — Колко трудно ще е за хората ви да докарат в Щатите един от ядрените заряди, полковник Грей?
— Зависи колко са големи.
— Ще накарам моите хора да ви дадат точен отговор на този въпрос до довечера, но за целите на нашия разговор да допуснем, че можете да демонтирате тази част от оръжието, която ни интересува най-много.
— Имате предвид бойната глава ли?
— Точно така.
Грей помисли за момент.
— Ако оръжието още не е сглобено, предполагам, че един човек ще е достатъчен да носи бойната глава, но ако е сглобено… тогава нещата се усложняват. Трябва да изразходваме допълнително време, за да разглобим заряда и да извадим бойната глава, а при задача като тази бихме предпочели просто да проникнем, за поставим експлозивите и да сме си плюли на петите след минута.
— Разбирам, но е осъществимо, нали?
Офицерът от Сухопътните сили отново обмисли варианта и отвърна:
— Да, мисля, че ще можем да го направим.
Кенеди се обърна отново към президента:
— Сър, ако успеем да заловим едно от тези оръжия, съм убедена, че учените ще могат да открият първоизточника на плутония и да разберат в кой реактор е бил изработен радиоактивният материал. Има и голяма вероятност да проследим откъде са дошли повечето части на бомбата.
Хейк видя и още една полза от подобен ход:
— И ще можем да организираме такава пресконференция, че свят ще им се завие. Саддам няма да има накъде да мърда. Ще го хванем в крачка и ООН няма да има друг избор, освен рязко и категорично да го подложи на яростна критика. — Хейк погледна към Флъд с широка усмивка на лицето. — Можете да бомбардирате колкото си искате рафинериите, ако получите доказателство, че сте го спрели. — Съветникът по националната сигурност се обърна отново към президента: — В такъв случай няма да има политик в града, сър, който да не застане зад вас.
ГЛАВА 21
Милано, четвъртък вечерта
След като излязоха от бара, Рап и Донатела ускориха крачка. Рап вървеше отляво, а Донатела — отдясно. Това беше стар професионален навик. Двамата можеха да стрелят, боравят с нож или с юмруци и с двете си ръце, но Рап предпочиташе лявата, а Донатела — дясната страна. Движеха се на юг по Виа Брера. Наближаваше осем вечерта. Уличните лампи светеха. Беше преваляло и тротоарите блестяха. Минувачите бяха малко.
— Ако не искаш да ми кажеш къде отиваме, тогава поне ми кажи кой те нае — настоя Рап.
Донатела продължи да крачи забързано. Яката на черното й сако беше вдигната. Бе свела брадичка и вървеше като в атака.
— Аз самата не знам отговора на този въпрос.
— Не знаеш или няма да го кажеш?
— Каква е разликата?
— Много добре знаеш каква е разликата — раздразнено отвърна Рап. — Знаеш ли кой те нае, или не?
Тя кисело се засмя.
— О, знам кой ме нае, но не знам кой е наел него.
— Кой ти даде досието на обекта?
Тя поклати глава.
— Не мога да ти кажа.
— Защо? Човекът да не е свързан с МОСАД?
— Не ми задавай повече въпроси засега. Трябва да помисля известно време.
Рап издържа на мълчанието само няколко крачки.
— Къде отиваме?
— В твоя хотел. Искам да се запозная с приятелката ти.
Тъй като не успя да долови никакъв хумор, Рап каза:
— Няма да стане. Съветвам те да погледнеш сериозно на нещата, Дони. Питър Камерън, когото ти уби, беше работил двайсет години в ЦРУ. Някои много важни хора искат да знаят защо се е бъркал в операции на бившата си кантора и за кого е работил.