— Мислех, че ще ме защитиш.
— Няма да мога да те защитя, ако не ми кажеш кой те нае за удара.
— Тогава имаме проблем, защото в момента едва ли ще мога да ти кажа.
Рап я сграбчи за ръката и рязко я дръпна.
Донатела спря.
— Дони, не се майтапя! Айрини Кенеди знае, че ти си убила Камерън. Има доказателства, че по това време си била в Щатите. Има те записана на касета от охранителната камера. На записа се вижда как излизаш от кабинета на Камерън в университета „Джордж Вашингтон“. Освен това може да ти изброи най-малко още трима души, които ти си убила, като си забила шило в ухото им. Готова е да стигне докрай и няма да се спре пред нищо. Позволи ми да проведа разговора с теб само заради мен и да се опитаме да потулим всичко без скандали и инциденти.
Донатела издърпа ръката си и отново тръгна напред.
— Много ти благодаря. Ако наистина искаш да ми направиш услуга, върни се във Вашингтон и кажи на Айрини, че нямам нищо общо с това.
Рап започна да губи търпение.
— Дони, не бъди неблагодарна! Ако не бях аз, вече щяха да са те сграбчили направо от улицата и сега щеше да седиш вързана в някое тъмно мазе с натъпкани с психотропни препарати вени и черна качулка на главата.
Донатела се обърна рязко и предизвикателно насочи пръст към лицето му.
— Не ме заплашвай.
Рап я плесна по ръката и се приближи до нея.
— Какво, по дяволите, ти става? Знаеш правилата. Ти си един нищо и никакъв наемен убиец. Приела си бърза поръчка и си убила човек, който се е бъркал в работата на ЦРУ. А сега ЦРУ иска отговори.
— Е, тогава ще трябва да ги търсят на друго място, защото аз нямам намерение да говоря. — Донатела се обърна и бързо пресече Виа Сенато.
Рап остана неподвижен, стиснал юмруци. Проследи я с поглед как влиза в Джардини Публичи. След миг на нерешителност все пак я последва. Донатела вървеше към квартирата си, а не към хотела. Рап изтича от другата страна на улицата и й извика да го почака. Тя сякаш не го чу и ускори крачка. След малко Рап я настигна. Опита друг подход.
— Дони, извинявай, че аз трябваше да ти донеса лошите новини, но съм тук, за да те защитя. От когото и да се страхуваш, аз ще те пазя от него.
Тя му хвърли скептичен поглед с ъгълчето на окото си, но не спря.
— Не ми вярваш. Мислиш, че не съм в състояние да те защитя? Дони, дай ми само името на човека, който те въвлече в това, и се кълна, че ще сторя всичко възможно да не ти се случи нищо лошо.
— Само… помълчи малко, пет минутки. Само за това те моля. Не казвай нищо, докато не стигнем другия край на парка.
Рап си наложи да замълчи. Донатела беше много твърд и упорит характер. Сама трябваше да стигне до извода, че най-добре е да му разкрие кой я е наел. След като си пое дълбоко въздух, Рап хвана дланта й и я стисна силно. Положението й не беше за завиждане. Който и да я беше наел, беше пропуснал да й спомене на кого е нужна главата на Питър Камерън.
Хванати за ръце, те продължиха през парка в пълно мълчание. През цялото време Рап се опитваше да измисли как да накара Донатела да му даде необходимата информация.
Когато стигнаха до другия край, той каза:
— Дони, ще направя всичко по силите си, за да те защитя. Мога да те кача на самолет на Управлението и да си в Щатите до утре сутринта. Давам ти думата си и ти гарантирам, че никой няма да ти стори нищо лошо.
Тя отново му хвърли мигновен поглед, но продължи да върви.
— И сама мога да се защитавам.
— Не съм казал, че не можеш, просто ти предлагам помощта си.
— Ако се съглася с предложението ти, ще трябва да се откажа от целия си досегашен начин на живот. Обичам този град, обичам Италия. Не искам да се крия в Америка.
Рап реши да опита още веднъж:
— Дони, кажи ми от кого те е страх, и аз ще го навестя. По един или друг начин ще се погрижа повече никога да не е в състояние да ти навреди.
При мисълта Мич Рап да отиде в Тел Авив и да заплашва Бен Фридман я напуши смях. Ако наистина на света съществуваше толкова смел човек, това беше Рап.
— Какво толкова смешно има? Ако питаш мен, трябва малко да намалиш темпото. Не казвам, че няма да ти дам това, от което се нуждаеш. Просто ще ми трябва време, за да видя как да постъпя.
Донатела беше мислила как може да даде на Рап необходимата информация, без да споменава Бен Фридман. Ако в случая трябваше да посочи някой друг, а не Фридман, щеше да го стори, без да се замисли. Но, уви, ставаше дума именно за шефа на МОСАД. Ако в ЦРУ разберяха, че той урежда поръчкови убийства в собствения им двор, щяха да изпаднат в истерия. Не, трябваше да намери друг начин да изпълни искането на Рап. Не можеше да му издаде Бен. Бен я беше издърпал от ноктите на хероина и й беше внушил чувство на самоувереност и пълноценен живот, каквито тя никога нямаше да има щастието да усети, ако не беше той.