Донатела познаваше Мич достатъчно добре. Знаеше, че няма да се успокои, докато не разбере кой е наел Камерън да го премахне. Някак трябваше да убеди Фридман да й каже кой е поръчал убийството на Камерън. Това беше единственият изход от ситуацията. Ще изпрати на Фридман закодирано електронно писмо, когато се върне в квартирата си, и ако има късмет, ще е получила отговор най-късно до сутринта.
Канеше се да заговори, когато Рап стисна бързо дланта й три пъти. Очите й веднага заоглеждаха терена отляво надясно в търсене на източник на неприятности. Мич беше видял нещо — стискането на дланта беше техният условен сигнал, че някой ги следи. Намираха се само на една пресечка от квартирата й. Докато Донатела се озърташе, Рап забеляза, че е леко изнервена, задето не е открила опасността първа.
Беше му направило впечатление, че вече за трети път вижда тази кола. Първия път беше до офиса на Донатела, втория — когато излизаха от бара, и ето сега — отново. Той заговори. Ако някой ги подслушваше с насочен микрофон, трябваше да бъде заблуден.
— Утре свободна ли си за обяд?
— Да, мисля, че да.
— Тогава да се срещнем в единайсет и трийсет? — Рап отново й даде сигнал чрез стискане на дланта.
— Звучи ми добре. — Погледът на Донатела затърси из улицата. „Дванайсет часа“, подобно на разположението на цифрите на часовника, се падаше точно срещу нея. Единайсет и трийсет беше малко по-вляво. Едва различи привелия се зад волана мъж. Беше паркирал на идеална позиция за наблюдение на улицата, по която вървяха.
— Онзи фотосеанс, за който ми говори днес…
— Да?
— Тази седмица видях фотографа ви три пъти.
— Сериозно? — Мич изобщо не познаваше фотографа; значи искаше да й каже, че е забелязал колата три пъти.
Завиха надясно по улицата на Донатела. Рап я целуна по страната и й прошепна:
— Въоръжена ли си?
— Винаги, скъпи, а ти?
— Разбира се.
Когато стигнаха до стъпалата на входа, Рап сложи ръце на раменете й и само с устни произнесе:
— Кой те нае?
— Ще ти кажа утре. Първо трябва да свърша една работа.
— Бих искал да узная сега.
— Сигурна съм в това — отвърна тя с игрива усмивка. — Ако искаш, качи се горе с мен и се опитай да ме накараш да проговоря.
Тя плъзна длани по кръста му и се усмихна прелъстително, от което по цялото му тяло пробягаха тръпки. Сетне внезапно го изненада със страстна целувка по устните. Първата му реакция беше да я отблъсне, но предпазливостта надделя — той си спомни, че ги следят.
Езикът на Донатела проникна в устата му; заля го вълна от усещания. Беше като светкавично преминаване на кинолента със спомени за най-приятните им еротични преживявания. Но изведнъж в съзнанието му изникна образът на Анна Райли. Рап се отдръпна.
— Изкушавам се да се кача — каза той, за да чуе „опашката“, — но аз също трябва да се погрижа за някои неща, преди утре да отида на работа. — И кимна едва забележимо към колата.
— Разбирам. Тогава може би утре вечер ще успея да те уговоря да останеш. — И тъй като разбра, че вече е пленила събеседника си, тя отново го целуна страстно по устните. Първоначално Рап не се възпротиви, но когато отново тръгна да я отблъсква, тя го захапа по устната, достатъчно силно, за да го заболи.
На Рап това никак не му се стори забавно. И бездруго си имаше достатъчно грижи. Дали следяха него, или нея, дали беше някакво съвпадение, дали ги беше пратил същият човек, който е наел Питър Камерън, или Кенеди беше изпратила хора от резидентурата в Рим да го държат под око… Ако беше последното, тя щеше доста да съжалява, когато Рап се върнеше във Вашингтон. Не обичаше да го гледат отстрани и да надничат над рамото му, докато работи. Типично в негов стил той реши веднага да разбере какъв е случаят. Отвори якето си, извади мобилния телефон и го показа на Донатела, след което отново безмълвно прошепна:
— Ще ти се обадя след десет секунди. Не влизай в апартамента.
И я целуна бързо.
— Прекарах чудесна вечер. Лека нощ, ще ти се обадя утре сутринта. — Рап се обърна и тръгна обратно в посоката, от която бяха дошли. Само хвърли бърз поглед към колата, за да провери дали още е там. Когато стигна до ъгъла, зави наляво и тръгна да се отдалечава от колата. Изведнъж ускори крачка и извади малкия мобилен телефон. Щом стигна до следващата пресечка, зави надясно и прекоси улицата. Веднага щом излезе от полезрението на мъжа, който ги следеше, хукна да бяга и в движение набра номера на Донатела. Започна да брои сигналите. Когато Донатела най-накрая вдигна, той почти беше стигнал до другата пресечка.