Стивъкън си взе обратно оръжието от Капитолийската полиция и тръгна да догони Ръдин. Ръдин вече беше спрял на половината път до другата пресечка. Помаха на спътника си да побърза. Стивъкън се отправи натам и за голямо негово раздразнение конгресменът отново закрачи, без да го дочака. Стивъкън ускори темпото и след две пресечки успя да настигне конгресмена от Кънектикът.
— Къде отиваме? — пое си дъх бившият агент.
— Да пием кафе. Има едно местенце малко по-нататък по улицата. — И добави: — Не обичам да водя разговори в моя офис.
— Да, казахте го вече.
— Заради ония копелета от Ленгли. Нямам им и грам доверие.
Стивъкън не повярва на ушите си. Знаеше, че ЦРУ са способни на всичко, но да са толкова глупави, че да подслушват офиса на конгресмен… Той се огледа.
— Сигурно много се изнервяте, когато разговаряте на открито?
Ръдин също се огледа.
— Защо?
— Насочени микрофони. Могат да уловят всичко, което казвате, дори и да шепнете.
Ръдин измърмори нещо, след което посочи напред.
— Кафенето е ето там горе. Веднага след като пресечем Втора улица.
Останалото разстояние извървяха в мълчание.
Ръдин влезе първи и се приближи до бара. Младата жена с кичури в косата и халка на носа не обърна много внимание на конгресмена, когато той си поръча двойно френско кафе. Стивъкън си взе единично кафе, защото мехурът му вече беше пълен. Първо стана кафето на Ръдин. Той си взе чашата и седна на маса в дъното на заведението. На Стивъкън му направи впечатление, че той изобщо не благоволи да плати. Бившият агент от ФБР даде на барманката три долара и й каза да задържи рестото. После седна при конгресмена и свали якето си.
Почака Ръдин да му благодари за почерпката, но онзи не го стори.
— Няма защо да ми благодариш — изрече многозначително агентът.
— Моля?
— За кафето.
— А, да… благодаря. — Ръдин вдигна чашата с костеливите си пръсти и отпи от кафето. — Ханк твърди, че сте много добър в професията.
Стивъкън не каза нищо.
— Нямаме много време — отбеляза Ръдин. — Утре започват слушанията за утвърждаването на Кенеди.
— Вас какво точно ви интересува?
— Запознат ли сте с контрола на Конгреса по отношение на разузнавателната общност?
— Донякъде.
— Е, Томас Стансфийлд, слава Богу, че негодникът е вече мъртъв, не беше голям привърженик на конгресния контрол. Стремеше се да ни държи на тъмно колкото се може повече, особено когато ставаше дума за тайните операции.
— И какво общо има това с Кенеди?
— Тя е същата. Като него. Стансфийлд в пола.
— Чух, че била доста остра.
— За Бога, не ми казвайте, че и вие сте повярвали.
— Вие какво искате да ми кажете? Че е глупава ли?
— Не, не е глупава. Напротив.
— Значи е доста корава.
— Предполагам. Но тук става въпрос за друго. Работата е там, че ЦРУ трябва да бъде обуздано. И то преди тя да бъде назначена на поста.
— Какви доказателства имате, че е нарушавала закона?
Ръдин щеше да излезе от кожата си.
— Нямам никакви доказателства, идиот такъв. Затова говоря с теб. Ти трябва да ми намериш доказателствата.
Едно от нещата, които Стивъкън харесваше във възможността да работи сам за себе си, беше, че може да избира кого да търпи и кого не. Ако клиентът му плащаше много пари, задачата биваше изпълнявана бързо и гладко. Но колкото по-нисък беше хонорарът, толкова по-малко той беше склонен да понася глупостите му. Ръдин не му плащаше нито цент.
— Как изобщо ви избраха в Конгреса?
— Моля? — Ръдин зяпна.
— Вие и вашата секретарка сте едни от най-неприятните хора, които съм срещал.
— Какво? — Конгресменът не можеше да повярва на ушите си.
— Правя го само като услуга на сенатор Кларк. — Стивъкън вдигна показалец. — Вие няма да плащате сметката. Дори не ми поръчахте кафе. Аз не съм този, който пожела да се срещне с вас. Затова поне едно кафе трябваше да ме черпите. — Преди Ръдин да успее да реагира, Стивъкън отслаби натиска: — Но не съм дошъл тук да хленча за няколко хилядарки повече, затова нека минем по същество. Ако искате да ви помогна, трябва да отговорите на моите въпроси. И докато работим заедно, няма да е лошо да не ме наричате идиот. — После Стивъкън се усмихна покровителствено и добави: — Та така… кажете ми защо смятате, че Кенеди нарушава закона.
ГЛАВА 22