Той отдръпна рязко глава. Ухото му висеше отстрани. Яростта му беше страшна. Нейната потна лява ръка бе изгубила битката за пистолета. Той го издърпа от дланта й. Но чувството му за победа се оказа твърде краткотрайно. Донатела мушна заглушителя на 22-калибровия валтер там, където трябваше да е ухото му и откъдето течеше кръв, и натисна спусъка. Главата на Розентал рязко подскочи, очите му се разшириха от ужас. Тялото му застина изведнъж. Донатела нямаше сили и да помръдне. Остана да лежи така, с трупа на мъжа, когото беше убила, проснат върху нея.
ГЛАВА 24
Хотел „Четири сезона“, Милано, четвъртък вечерта
Анна се чувстваше поотпочинала. Събуди се в осем часа и пет минути и малко се изненада, че Мич не се е прибрал. Все още не много разтревожена, тя отиде в банята и застана под душа. Мич й беше казал, че трябва да свърши една работа, но също така, че ще се върне към осем, за да я заведе на вечеря. Анна се остави топлата вода да й върне свежестта. Опита се да прецени колко е часът във Вашингтон. Още не беше достатъчно будна, за да пресметне часовата разлика. Пък и беше дошла в Италия да се наслаждава на живота! А може би и да започне нов живот. През следващите шест дни времето нямаше да има никакво значение за нея. Щеше да спи, когато си поиска, да яде, когато си поиска, и да прави секс също колкото и когато си поиска.
Когато излезе от банята, умуваше върху първото си обещание. Изтри се с хавлията и погледна часовника на нощното шкафче в другата стая. Беше девет и двайсет и въпреки това, което току-що си беше казала, времето имаше значение. Работата й представляваше поредица от крайни срокове — срокове, които не могат да се пропуснат. Когато Том Брокоу ти прехвърли топката по средата на вечерните новини и те предават на живо, гледат те по телевизията милиони зрители, сроковете са от изключителна важност и трябва да се спазват на всяка цена. Беше й внушено от първия ден в курса по журналистика в Мичиганския университет.
В професионален план тя се справяше добре със спазването на срокове, но в личен не беше така. Това беше вечният повод на напрежение между нея и Мич. С право той беше този, който непрекъснато я тормозеше. Рядко закъсняваше, а когато това все пак се случеше, винаги й се обаждаше да я предупреди. Тя закъсняваше непрекъснато. Това побъркваше Мич. Но сега ноктите на страха започнаха да се впиват в съзнанието й. Сега тя се чувстваше така, както той многократно се бе чувствал преди.
Застанала пред огледалото, тя се зае да нанася лосион на тялото си. Когато стигна до стъпалата, беше бясна. Задето Мич закъсняваше. Задето бе излязла от контрол! Продължи да си повтаря, че трябва да се успокои, но думите нямаха ефект. За да мине по-бързо времето, започна да се облича. Нямаше представа къде ще вечерят, затова си сложи панталони, бяла жилетка и прозрачна сива блуза. Когато свърши, наближаваше десет.
Тъй като почти нищо друго не й оставаше, Анна отвори минибара и си сипа водка с тоник. Седеше и пиеше, излизаше на балкона и пак пиеше. Хотелът имаше красив двор. Тя виждаше как хората седят на терасата на хотелския ресторант под белите чадъри и вечерят на свещи. Млада двойка приблизително на тяхната възраст затанцува под музиката на струнния квартет. Беше толкова романтично! Анна се натъжи. Влезе вътре и си наля още водка, без тоник.
Седна пред телевизора. Загледа се в екрана, но не улавяше нищо от образите върху него. Съзнанието й беше далече, опитваше се да разреши важни проблеми, да отгатне дали тя взима правилното решение. Защо жена като нея ще иска да прекара остатъка от живота си в толкова много стрес?
Обзеха я съмнения и тя започна да си задава въпроса, какво си е мислила, когато се е влюбила в Мич Рап. За любовта й имаше много причини. Той беше невероятно нежен и чувствителен мъж, особено като се вземе предвид с какво си изкарваше хляба. И най-сексапилният, когото познаваше. Малко грубоватите мъжествени черти на лицето му излъчваха самоувереност и интелект. В леглото сякаш бяха създадени един за друг. Освен това беше спасил живота й, както и на още много хора. Беше феноменална личност, но имаше и своите недостатъци. Или, по-точно, имаше един голям недостатък.
Райли знаеше какво е да израснеш в къща, в която властва тревогата, че любимият човек може да не се върне след работа. Или че следващото почукване на вратата може да е на най-добрия приятел на баща ти, който е дошъл да съобщи трагичната новина. Че татко ти е дал живота си по време на изпълнение на професионалните си задължения. Бащата на Райли скоро се беше уволнил от чикагската полиция след трийсет години работа като ченге. Тя много ясно си спомняше как като малка беше лежала будна през нощта, заслушана в сирените, и се страхуваше, че татко й може да не се прибере у дома. При мисълта, че няма да го види никога повече, тя заплакваше. Родителите й правеха всичко, за да й спестят тези страхове, но не беше възможно. Големият град взимаше своите жертви ежедневно; сред тях имаше и служители на закона. Виждаха ги по телевизията, във вестниците, монахините в католическото училище „Света Анна“ ги караха да се молят за пострадалите полицаи и техните семейства. Не можеше да забрави това.