— Тогава защо Фридман е искал главата му?
— Не знам. Ще трябва да питаш човека, който ни нае.
— Какво имаш предвид с това „който ни нае“? Нали каза, че Фридман е заповядал удара?
— Сега работя на свободна практика, но Фридман продължава да ми е посредник. Той организира всичко, грижи се за парите и си отделя една трета от хонорарите.
— Евтино копеле! Значи МОСАД няма нищо общо с това?
— Не. Напълно отделни сме от тях.
— Не знам колко си отделна, като те са те обучили, работила си за тях и в момента Фридман им е генерален директор.
— Мичъл, казвам ти, МОСАД няма нищо общо. Някой е отишъл при Бен с бърза поръчка и се е съгласил да плати много пари, за да бъде премахнат Камерън незабавно.
— Колко?
— Половин милион.
Рап застина. Половин милион! Много пари за главата на един бивш държавен служител.
— Взе ли ги?
— Да.
Той сложи марля и на гърба й, след което й би пеницилин.
— Как се чувстваш сега?
— Добре. — Тя се усмихна накриво. — Нищо не усещам.
Той й помогна да седне.
— Можеш ли да вървиш?
— С твоя помощ.
— Добре. Ще ти донеса нова блуза от другата стая и се махаме. — Рап се изправи. — Още ли имаш готов багаж за път?
— Разбира се. В гардероба в спалнята, долу вдясно.
— Ако имаш да свършиш още нещо, сега е моментът. Може да не се върнеш скоро. — Рап побърза към спалнята и след минута се върна с чанта на рамото, блуза и черен пуловер в ръка.
— Ами с тези какво ще правим? — посочи тя телата на мъжете.
— Ще се обадя и ще се погрижат за това.
Рап помогна на Донатела да се преоблече с блузата и пуловера, след което й наметна палтото. Хвърли в чантата малко медицински консумативи и лекарства и взе пистолета й от пода. Намери чантичката й, взе от нея нов пълнител и зареди валтера. Даде й го. Подхвана я с една ръка и метна чантата на рамо. Излязоха от апартамента, заключиха и слязоха с асансьора. Навън Рап се огледа. Тръгнаха към хотела. Той се запита как ли ще обясни всичко на Анна. Смяташе, че тя ще го разбере, но нещо му подсказваше, че се заблуждава.
ГЛАВА 26
На Донатела в момента не й беше до приказки. Рап я беше хванал под мишницата на здравата ръка. За него щеше да е по-добре, ако можеха да вървят по-бързо, но поне не му се налагаше да я носи на гръб. Не знаеше колко още ще издържи тя. Беше изгубила доста кръв. Тази кръв трябваше да бъде възстановена. После щяха да се притесняват за раната и опасността от инфекция. Сега обаче трябваше да стабилизират състоянието й. За щастие улиците по това време не бяха много оживени. Ако ги причакваха и други неприятности, той със сигурност щеше да ги предугади.
Вероятността в сенките да са се притаили още агенти от МОСАД го спираше да използва мобилния телефон. Трябваше с една ръка да крепи Донатела, а с другата да държи пистолета. И все пак трябваше да предупреди Кенеди. Трябваше да й каже какво е открил. А ако наоколо се мотаеха и други агенти на МОСАД, бе задължително да й съобщи за разкритията си. Ако и двамата с Донатела загинеха от неприятелските куршуми, Кенеди никога нямаше да разбере истината.
Реши, че рискът си струва. На следващия ъгъл спря и подпря Донатела върху стената на сградата.
— Задръж така за секунда.
Прибра пистолета и извади мобилния телефон. В идеални условия би предпочел по-обезопасена форма на комуникация, но и този цифров сателитен апарат щеше да свърши работа. Бяха му казали, че е защитен срещу подслушване, но той знаеше, че не съществува техника, която Агенцията за национална сигурност да не може да подслушва. Това, което искаше да каже по телефона, трябваше да стигне само до ушите на Кенеди. Да, вероятно АНС играеха за неговия отбор, но и те имаха проблеми с изтичането на информация също като ЦРУ. За нещастие Бен Фридман беше показал много добри резултати във вербуването на хора от разузнавателните служби на Вашингтон.
По дяволите сигурността, трябваше да се обади! Набра специалния номер — този, който беше използвал изключително рядко през последните десет години. Когато се чу свободният сигнал, той подхвана Донатела и тръгнаха отново.
— Заявете цел на разговора — прозвуча в слушалката сух мъжки глас.
— Това е обаждане от степен „Алфа“. Трябва да говоря с ДЦР незабавно.
— Линията защитена ли е срещу подслушване?
— Не.
— Имам номера ви. Затворете и почакайте. Ще се свържем с вас.
Рап затвори и се обърна назад, за да провери улицата. Двама мъже се бяха появили сякаш изпод земята и се движеха бързо. Рап стисна Донатела за ръката и й прошепна:
— Бъди нащрек. Може би си имаме компания.
Оперативна зала, четвъртък следобед