— Ще се оправи, но някой трябва да се погрижи за нея и да я наглежда през следващия час и нещо.
— Остави на мен.
Рап се поколеба.
— Трябва да ме приберете. — Не беше свикнал да моли за помощ по този начин.
— Ще се обадя на офиса ни там и те ще се погрижат веднага.
— Внимавай кого ще избереш. Освен това не искам да ходя в офиса. Разбираш ли ме?
— Да. — Рап й казваше, че не иска да го водят в посолството. — Къде ще чакаш?
— Помниш ли къде съм отседнал?
— Да.
— Там.
— Добре. Между другото, тук изскочи една работа. Трябваш ни незабавно у дома.
— Ако всичко мине добре. Но искам да пътувам с минимално обкръжение. И няма да съм сам.
— Ясно. Първо ще се заема с другата работа и ще ти звънна след петнайсет минути.
— Добре. — Рап затвори. Хвана Донатела под мишница и се запътиха към хотела.
ГЛАВА 27
Райли беше на ръба на безумието. Беше изпила третата водка с тоник и беше минала на вода. Състоянието й се промени от загриженост в гняв, пак загриженост и пак гняв. Богатото й въображение прехвърляше всички варианти по темата защо Мич закъснява. Никой от сценариите не беше розов. В този миг на отчаяние тя взе окончателно решение. Прекалено много го обичаше, за да го напусне просто така. Ако щеше да се омъжва за него, трябваше да се променят някои неща.
Вече не смяташе, че е добра идея да приеме работата в Центъра за борба с тероризма на ЦРУ. Трябваше да прекъсне всички връзки с това проклето място. Ако ще се женят и ще имат деца, тогава да си намери нормална работа като нормалните хора. Райли реши. Не обичаше да поставя ултиматуми, но щеше да се наложи. Не можеше да живее до края на дните си в страх и да се тревожи всеки път когато съпругът й закъснее, че му се е случило нещо лошо.
В ключалката се превъртя ключ. Анна се приготви за битка.
Вратата се отвори. Тя зяпна — Мич водеше жена!
Рап затвори вратата и пусна резето.
— Анна, трябва ми помощта ти.
Остави Донатела на леглото и се втурна към балкона. Затвори вратите и ги заключи, сетне дръпна завесите. Обърна се към Райли:
— Мила, извинявай, че закъснях, но изникна нещо непредвидено. — Той се върна при леглото и се наведе над Донатела. Вдигна клепачите й един по един. Зениците й бяха разширени, кожата й бе студена и лепкава. Попита я на италиански как се чувства. Тя отвърна, че е уморена.
— Какво става, по дяволите? И коя, дявол го взел, е тая? — Анна едва се сдържаше да не се разкрещи.
Преди той да отговори, Донатела изстреля на английски:
— Аз съм му любовница.
— Какво? — възкликна Анна.
Рап изкриви лице.
— Не е това, за което си мислиш, Анна.
— Коя е тази жена? Познаваш ли я? — настоя Райли.
— Много добре, но не става дума за това.
— Много добре! Какво означава „много добре“?
— Правихме — с усилие изговори Донатела — див и страстен секс много години.
— Не я слушай!
Анна беше пламнала от гняв.
— Извинявай, но бях останала с впечатлението, че отиваш да вършиш работа, а два часа по-късно ми се появяваш с някаква пияна курва! Мисля, че ми дължиш обяснение! — Вече крещеше.
Рап я хвана за раменете.
— По-тихо, говори по-тихо!
Тя опита да се изскубне от хватката му.
— Остави ме!
Рап я стисна още по-здраво.
— Анна, тя не е пияна. Ранена е от куршум. Инжектирана е с морфин и мисля, че изпада в шок, затова, ако нямаш нищо против, бих предпочел да го обсъдим по-късно. — Той не изчака отговора. Пусна Анна и отиде в хола. Отвори минибара и извади оттам кутия бисквити и бутилка вода. Върна се до леглото и повдигна Донатела. — Ето. — Доближи бутилката до устните й. — Не знам колко време ще мине, докато пристигне лекарят. — Тя изпи половината бутилка, след което Рап й подаде бисквита. Когато изяде бисквитата, изпи и останалата вода. Рап я свали отново и сложи възглавници под краката й, за да ги повдигне. Покри я с одеяло и отново провери зениците й. Надвеси се над лицето й и прошепна: — Всичко ще бъде наред. Искам от теб сега да лежиш и да си почиваш. Никакви приказки повече. Само си почивай.
Като се обърна, съзря Анна, скръстила ръце, вперила поглед в него. По лицето й се четеше, че е загазил. Сграбчи я за ръката и я заведе в хола. Затвори вратата зад гърба си и каза внимателно:
— Разбирам, че си бясна, но ще ти обясня всичко.
— Моля те, ако обичаш, обясни ми! — изкриви устни тя.
— С тази жена работехме заедно. Бяхме…
— Спал ли си с нея?
Мина му през ум да излъже, но си даде сметка, че няма да постъпи правилно, ако запази тази тайна от нея.
— Въпросът не е в това. Няма нищо общо с… — започна.
— Отговори ми. — Анна пристъпи напред. — Спал ли си с нея?