— Да, но това беше… — Рап сведе очи.
Тя го зашлеви.
— Негодник!
Рап я сграбчи за китката и приближи лице на милиметри от нейното. Бавно и ясно изрече:
— Никога не ме удряй отново! Аз не те удрям, ти също не ме удряй!
Райли изскубна ръка.
— Идваме в Италия, за да се сгодим, ти отиваш на някаква среща. Да се погрижиш за някаква работа. И каква беше тая работа? Последно чукане със старото гадже?
Рап затвори очи.
— Не беше така. Работехме заедно преди…
— И ти я чукаше.
— Да, но това беше, преди да срещна теб.
— Да бе! Аз сигурно си лягам с всеки, с когото работя!
— Спри!
— Няма. Ти очакваш ли от мен да повярвам на подобна глупост? Пазиш всички тия тайни от мен, защото засягали националната сигурност. — Райли повиши глас. — А после отиваш да пийнеш по едно с тая девойка, с която си работил. Виж сега, не съм шпионин, но определено не бих сметнала факта, че сте се чукали, за тайна, от значение за националната сигурност. — Тя скръсти ръце на гърдите си и погледна Рап с омраза.
— Анна, моля те, не постъпвай така с мен. Аз те обичам. Никога не съм те мамил, никога няма да те излъжа…
— Тогава защо не ми каза за нея?
— Тя беше преди теб. Аз не те питам за предишните ти гаджета, нали?
— Извинявай, но аз не прелитам със самолет океана, за да се срещам тайно със стари гаджета! Не се появявам в хотелската стая с бившия си приятел, по когото току-що са стреляли!
Рап отстъпи.
— Анна, скъпа, трябва да ми се довериш. Не съм те мамил. Никога няма да те мамя. Това беше служебна работа.
Райли не вярваше на нито една дума.
— За какво трябваше да говориш с нея?
След като се поколеба, Рап отвърна:
— Не мога да ти кажа.
— Как я раниха?
— Едни мъже я чакаха в апартамента й.
— О, значи отидохте в апартамента й. Правихте ли секс?
— Не.
— О, да. Правилно. Не сте могли, защото онези мъже са я причаквали. Но щяхте, нали?
— Не, нямаше — отвърна тихо той.
— Глупости. Кои бяха тези мъже? Защо я чакаха?
— Не мога да говоря за това, Анна.
— Писнало ми е от тайните ти! Толкова ми е писнало от двойния ти живот! До гуша ми дойде да се тревожа за теб, че могат да те убият всеки път когато излезеш навън!
Рап се доближи до нея.
— Трябва само да довърша тази работа. — Понечи да я прегърне. — И после всичко ще се оправи.
Райли отблъсна ръцете му.
— Не. — Тя заклати глава. — Не, никога няма да свърши. Не мога да живея така. — Обърна му гръб. Очите й бяха пълни със сълзи. — Не мога!
Рап протегна ръка към нея.
— Анна, обичам те. Обещавам ти да оправя всичко.
Тя спря на вратата и избърса сълзите си.
— И аз те обичам — изрече глухо през рамо, — но сега разбирам, че не мога вечно да живея така. — Той тръгна към нея, но тя го спря с жест. — Недей! — Рап се закова на място. — Преди тази вечер имах известни съмнения. Тази… тази бъркотия само потвърди страховете ми. Не мога да се омъжа за теб. — Райли отвори вратата и излезе в коридора. Вратата се хлопна след нея.
Рап остана безмълвен в средата на стаята, не можеше да помръдне.
Никога преди не беше чувствал такава болка. Жената, която обичаше повече от всичко на света, току-що му беше заявила, че няма да се омъжи за него, че не иска да го вижда повече. Всичко звучеше нелогично, нереално. Това трябваше да е една от най-щастливите седмици в живота им… Не можеше да остави нещата така! Той тръгна към вратата, но в този момент иззвъня телефонът.
Беше Кенеди.
ГЛАВА 28
Улф Трап Парк, Вирджиния, четвъртък вечерта
Последните лъчи дневна светлина се стапяха на хоризонта. Духаше вятър.
Малък бигъл се стрелна по алеята, покрита със сухи листа. Вдигна крак до едно дърво. Собственикът му пушеше лула и го наблюдаваше. Сякаш целият парк беше техен. Джонатан Браун не го показваше с поведението си, но вътрешно беше изнервен. Толкова изнервен, че си счупи старата лула, преди да излезе. Само се надяваше момчетата от Службата за сигурност на Ленгли да не са решили да го проследят точно днес. Или още по-лошо — да го дебнеха хората от контрашпионажа на ФБР. От време на време те следяха всички, без значение колко високопоставени са.
Бигълът се върна при него. Стопанинът и кучето продължиха разходката си. Цял ден Браун беше размишлявал за рисковете от срещата. Питаше се дали е добра идея да се среща в парка, който е толкова близо до дома му. Така бяха спипали предателя Робърт Хансън, в парк точно до къщата му. Браун не си спомняше точно, но май и Хансън беше разхождал кучето си по това време. Погледна към Спарки за миг, сякаш животното беше лошо предзнаменование. Браун поклати глава. Прекаляваше! Хансън бе шпионирал за руснаците. Браун не шпионираше за никого. Той просто се опитваше да постъпи правилно. Нямаше да престъпи никакви закони, като се срещне с този Стивъкън. Поне не и такива, които знаеше. Бившият съдия сви устни. Непознаването на закона не е извинение.