Когато прие работата в ЦРУ, той трябваше да подпише формуляр за неразгласяване на документи, засягащи националната сигурност. Омразният формуляр беше толкова дълъг и обхващаше толкова много теми, че според Браун ЦРУ със сигурност щеше да го привлече под отговорност по един от тези пунктове. Дали щеше да отхвърли обвиненията, беше спорен въпрос. Шансовете да опази имиджа си на честен човек бяха големи.
Работата му напоследък беше депресираща и изпълнена със стрес. Кенеди щеше да заеме поста, който беше обещан на него. Браун знаеше, че тя и другите заместници са укривали информация от него. Те не се доверяваха на федералния съдия без опит в шпионския бранш. Хубаво. Ще види колко бързо ще си изменят отношението към него, когато стане директор. Ще прочисти цялата кантора и ще доведе хора, които са му лоялни, които правят всичко по правилата. И тогава, когато дойде подходящият момент, ще отиде в администрацията на Кларк на един от най-високите постове.
Вятърът утихна за секунда и в този миг той чу стъпки зад себе си. Обърна се нервно назад и забеляза към него да приближава мъж. Спарки отново препусна по тревата. Браун спря, за да огледа по-добре мъжа. В погледа на човека се четеше, че познава по физиономия съдията. Леко кимване. Браун не знаеше как изглежда Стивъкън. Ужасна мисъл мина през ума му. Ами ако това беше капан? Пулсът му се ускори. Питър Камерън беше изчезнал само преди няколко седмици. Може би сега беше негов ред. Заместник-директорът изтръпна от ужас, когато мъжът срещу него с усмивка на лице започна да вади нещо от джоба на канадката си. Браун вдигна ръце.
Стивъкън, напротив, беше спокоен за срещата. Той също беше мислил през деня за нея и стигна до извода, че не прави нищо незаконно. Беше бивш специален агент от ФБР, който помага на американски конгресмен да разкрие вероятни беззакония в ЦРУ.
Когато Стивъкън извади дясната си ръка от джоба, Браун трепна. Агентът спря на няколко стъпки от него и попита:
— Съдия Браун, как сте?
Браун свали ръце.
— А… ъъъ… добре.
— Казвам се на Норб Стивъкън.
— Здравейте.
— Един човек, който много ви уважава, ми каза вашето име.
— Така ли… — проточи Браун. — И кой беше той?
Стивъкън сви рамене.
— Не иска да се замесва, но каза, че сте много честен и доблестен мъж.
— Поставяте ме малко в неловко положение, господин Стивъкън. С какво се занимавате вие?
— Ръководя собствена фирма за охрана и сигурност тук, във Вашингтон. Преди това работих във ФБР единайсет години.
— О! — възкликна искрено Браун.
— Ако имате няколко свободни минути, бих искал да ви питам за някои неща.
Браун не отвърна. Обърна се и продължи по алеята. Стивъкън го настигна.
— Съдия Браун, ще бъда откровен. Проследих някои от делата ви. Разбрах, че водите съдебните процеси по правилата. Имахте репутацията на много корав човек, включително и в отношенията си с Бюрото.
— Бившите ви шефове понякога си мислят, че за тях не е задължително като за останалите да спазват правилата.
— Съгласен съм с вас, няма да споря. Ами вашите нови шефове? Те по правилата ли играят?
— Интересен въпрос. — Браун проследи как Спарки отново се втурва сред дърветата. — Кой ви накара да дойдете при мен?
Стивъкън не отговори веднага. Помисли си да пренебрегне въпроса, но реши, че ако иска Браун да му се довери, ще трябва да си поиграе с него.
— Конгресменът Ръдин.
— А… Албърт. Той не е голям почитател на сегашните ми шефове.
— Федералното правителство ли имате предвид, или ЦРУ?
— Не, той искрено вярва във федералното правителство. ЦРУ го притеснява повече.
— Конгресменът Ръдин, изглежда, мисли, че доктор Кенеди не е подходящ избор за директор на Управлението.
— Доктор Кенеди е много компетентна личност.
— Така чух и аз. Тя по правилата ли действа, или по-скоро е склонна да ги заобикаля от време на време?
Браун загрижено погледна мъжа срещу себе си. Сенатор Кларк му беше казал какво да очаква.
— Накъде биете, господин Стивъкън?
— С ФБР навремето бяхте доста непреклонен. Питам се дали вече се придържате към други стандарти, или още държите на старите?
— Честността ми ли поставяте под въпрос, господин Стивъкън?
— Съвсем не, ваша чест. Разбирам трудната позиция, в която се намирате, но съм тук, за да ви предупредя, че положението може само да се влоши. Ако Кенеди бъде утвърдена следващата седмица, вие сте загубен.