— Карате ме да играя опасна игра.
— Не е задължително да е опасна. Конгресменът не иска да ви въвлича в неприятности. Всъщност той мисли, че вие трябва да сте този, когото да назначат на директорския пост, а не Кенеди.
— Което не променя нищо. Нека допуснем, че съм бил свидетел на някои неща. Ако се явя пред комисията на конгресмена, никога повече няма да си намеря работа в този град.
— Конгресменът го знае. Той не желае да съсипва кариерата ви. Единственото, което цели, е да получи достатъчно информация, за да забави утвърждаването на Кенеди. — Стивъкън спря и хвана Браун за ръката. — Нещо силно, документирано, което да предостави на пресата. Нещо от неназован източник от Ленгли.
— Иска да забави Кенеди или да я спре?
Стивъкън се усмихна широко.
— Убеден съм, че би предпочел да я спре. Нали ви казах, по-скоро би искал да види вас на директорския стол.
Браун отново тръгна по пътеката.
— Трябва ми време да обмисля предложението ви.
— Извинете, но не разполагаме с много време. Сенатската комисия по разузнаването е насрочила гласуването за понеделник следобед.
Браун спря рязко и протегна ръка.
— Много ми беше приятно да се запозная с вас, господин Стивъкън. — Сетне се наведе към събеседника си и прошепна: — Утре вечер ще поговорим повече. — С тези думи Браун пусна дланта на Стивъкън и се отдалечи. На лицето му грееше усмивка. Истинският свят на заговори и размяна на тайни беше много по-вълнуващ, отколкото бе предполагал.
Военновъздушна база „Андрюс“, Мериленд, петък сутринта
Самолетът на ВВС на САЩ се снижаваше за кацане. Беше излетял от американската военновъздушна база в Авиано, Италия, точно преди изгрев. На борда му имаше само двама пътници. Единият спеше, а другият му завиждаше за това. Будният беше поспал през първата част от полета, но въпреки че се нуждаеше от още сън, изобщо не можеше да се отпусне. Просто съзнанието му не можеше да си го позволи. За страшно много неща трябваше да мисли едновременно.
Пет минути след като Анна с трясък напусна хотелската стая, един микробус чакаше Мич и Донатела на входа. Нямаше време да гони Анна, нито пък да й пише бележка. Трябваше да изведе Донатела от Италия незабавно.
Човекът, който ги чакаше, се представи като Чък. Беше изпратен от Управлението. Двайсет минути след като напуснаха хотела, Рап и Чък носеха Донатела по коридора на една клиника в покрайнините на Милано. Посрещна ги лекар, на когото ЦРУ плащаше редовно. Лекарят почисти отново раната и смени дренажа и превръзките. Определи кръвната група на Донатела и й преля два литра. После й даде още антибиотици и й би още морфин, за да притъпи болката. Два часа по-късно лекарят даде на Рап още един литър кръвна плазма за из път и ясни инструкции как да мери кръвното й налягане. Каза, че раната не застрашава живота на Донатела и че ако тя редовно приема антибиотиците и не се напряга много през следващите четири-пет дни, ще се оправи.
Излязоха от клиниката малко преди един през нощта и поеха на север. Минаха през Верона и Венеция, сетне продължиха към Удине. През всичките три часа пътуване Донатела спа. Рап не можеше да си го позволи. Никога преди не беше виждал този Чък и нямаше намерение да повери живота си на напълно непознат човек. Когато стигнаха базата, ги пуснаха на КПП-то и ги ескортираха до чакащия самолет. Минути след това те вече бяха във въздуха и летяха за Америка — без никакви митници, полиция и охранителни камери.
Рап заспа веднага след излитането. Той и Донатела бяха сами в просторния салон на самолета. Екипажът беше инструктиран да не безпокои двамата пътници. Но след около четири часа Рап внезапно се събуди. Беше превъзбуден и объркан. Бе сънувал кошмар. В съня му се появи Анна. Тя беше в къщата с друг мъж. Някой, когото не познаваше. Бяха щастливи и се смееха, държаха се за ръце и се целуваха. Рап ги гледаше отвън. Анна го забеляза и поклати глава, сякаш за да каже: „На теб ти беше даден шанс и ти го пропиля.“ Сърцето му се сви. Обичаше я много.
Загледан през малкия илюминатор, той си припомни катастрофалната случка в хотела. Беше бесен на Донатела. Страшен момент за изповеди беше улучила! Искаше му се да вярва, че приказливостта се е дължала на морфина, но познаваше Донатела достатъчно добре. Прав беше да й се гневи заради липсата на такт, но гневът не помагаше.
Самолетът се готвеше за кацане. Рап осъзна, че част от него мрази Анна, задето не разбира цялата сериозност на ситуацията. Имаше жертви, Донатела беше ранена, той беше получил ценна информация, която щеше да се отрази на националната сигурност на Съединените щати. Новината, че шефът на МОСАД е замесен в убийството на бивш служител на ЦРУ, щеше да има много сериозни последици. Много въпроси чакаха отговорите си. Бил ли е Питър Камерън шпионин на МОСАД или двоен агент? Бен Фридман по собствена инициатива ли е действал, когато е заповядал удара, или е получил заповеди от другиго? Едно беше сигурно — вероятността нещата да се объркат и влошат още повече беше много голяма. Рап беше дошъл в Италия, за да получи отговор. Единственото, което искаше, беше едно име. Бе си въобразявал, че едно име ще реши проблема. Е, излъгал се беше.