Тя разбра.
Джонатан Полард, американец, уличен в шпионаж в полза на Израел през осемдесетте, бе издавал на еврейската държава всяко комюнике, получено или изпратено във Военноморските сили, в продължение почти на десетилетие. Израел беше ненадминат във вербуването на агенти в Съединените щати и Кенеди беше твърдо убедена, че наоколо се разхождат и други Полардовци.
Когато ФБР разкри Олдрич Еймс, Томас Стансфийлд, тогава заместник-директор по операциите, заяви пред зала, пълна с шефове от ЦРУ, че такава е цената на успеха в този занаят. Не можеш да излезеш на ринга и да искаш да не те удрят изобщо. Не можеш да се занимаваш с шпиониране и да искаш теб да не те шпионират. Кенеди завинаги запомни тези думи.
Седем години след случая „Еймс“ ЦРУ „върна услугата“ на ФБР. Агент в Москва разкри на оперативния си офицер от Управлението за специален агент Робърт Хансън от ФБР. Сега беше ред на Бюрото да преглътне унижението да имаш предател в редиците си.
Кенеди бе научила добре този урок — предпазливостта на първо място!
Предната нощ не спа спокойно. Не беше споменала за Фридман на никого, дори на президента. Трябваше да се заеме по-сериозно със случая. Първо, ще накара най-доверените си хора да анализират какви вреди е могъл да нанесе Питър Камерън като двоен агент на Израел. Групата ще трябва да установи със сигурност дали има и други в Ленгли, които са били свързани с Камерън. След това нещата ставаха по-интересни. Кенеди вече беше започнала да нахвърля план. Истинското изкуство в шпионажа е не само да разкриеш някого.
Кенеди чу шума на колата и се обърна. Белият микробус се носеше по пистата към хангара. Очакваше го. Когато автомобилът наближи, тя посочи на шофьора вътрешността на хангара. Микробусът возеше трима души, които тя знаеше, че Рап ще одобри. Бяха бивши тюлени. Водач на групата беше Скот Коулман, бивш командир на „Тюлен — Група 6“.
Беше довел със себе си двама от най-доверените си бойци, Кевин Хакет и Дан Стробъл. Рап беше работил с тях и преди. Ако президентът и момчетата от Специалните части успееха да го убедят, Рап щеше да тръгне на път много скоро, което означаваше, че някой друг ще трябва да бди над Донатела. Този някой трябваше да е човек, на когото Рап да има пълно доверие, а това означаваше, че е изключено да се задействат хората от Службата за сигурност на ЦРУ.
Коулман протегна ръка.
— Благодаря ти, че дойде толкова бързо — отвърна на ръкостискането му Кенеди.
— Не се обиждай, Айрини, но не ми изглеждаш добре. Спала ли си скоро?
— Не достатъчно. Боя се, че си прав, но ще го преживея някак.
— Та за какво е тоя зор?
— Мич води един човек от Италия.
— Кого?
— Жената, която уби Питър Камерън.
— Жена?
— Да.
— По собствена воля ли идва, или той я мъкне насила?
Кенеди не отговори веднага. Трябваше да реши до каква степен може да разкрие информацията на Коулман. Не че му нямаше доверие…
— Да, по собствено желание — каза накрая. — Събитията, които се случиха напоследък, я накараха да постъпи така.
— Какво означава това?
— Засега не искам да се впускам в подробности. Когато пристигнат, ще знаем повече.
Самолетът се плъзна в хангара на Управлението, двигателите млъкнаха, вратите се затвориха. Кенеди беше наредила на охраната си да остане отвън. Не искаше никой да вижда Донатела. Не искаше никакви доказателства, че тази жена е била в Съединените щати. Донатела беше много силен коз и Кенеди знаеше, че ще може да се използва най-ефективно, ако никой не знае за съществуването му.
Рап подаде глава от самолета. Помаха на Кенеди и Коулман, сетне се върна вътре. Няколко мига по-късно се появи отново, прегърнал Донатела Ран през кръста.
— Май не е дошла по собствена воля! — измърмори Коулман под нос.
Рап стъпи на гладкия бетонен под. Огледа се. Нищо не можеше да убегне от изострените му сетива. Спря на около метър от Кенеди и Коулман и каза:
— Това е Дони.
— Как е раната й? — попита Кенеди.
— Доста добре засега, но ще трябва отново да я прегледат.
— Ще го уредя.
Рап посочи към шефа си и каза на Донатела:
— Това е Айрини Кенеди.
— Знам. — Донатела не поглеждаше към Кенеди.
— А това е Скот.
Донатела вдигна очи за секунда. Не каза нищо.
— Радвам се да се запознаем — обади се Коулман.
Рап се усмихна.
— Дони обикновено е много мила, но вчерашният ден й дойде малко множко.
— Повиках Скот и момчетата, за да пазят Донатела, докато измислим какво да правим. Междувременно с теб имаме да свършим една друга работа.