— Не искам да се разделям с теб! — прошепна Донатела на италиански.
— Не се тревожи. — Рап сложи ръка върху здравото рамо на спътницата си и хвана дланта й. — Доверявал съм се на Скот през целия си живот. Той и неговите хора са добри.
— Но той има хора вътре в Управлението! — Имаше предвид Фридман.
— Скот и хората му не работят за Управлението.
На Кенеди това шепнене не й се понрави.
— За какво си говорите?
Рап й обясни какви са притесненията на Донатела. Кенеди потръпна при споменаването на факта, че шефът на МОСАД има свои хора в ЦРУ, но запази самообладание и отвърна:
— Предположих, че има шпиони, и затова охраната ми е отвън в момента. Обадих се на Скот, защото аз и Мич му имаме доверие.
Донатела обаче не се успокои.
— Дони, трябва да ми вярваш. За да мога да ти помогна, трябва първо да свърша някои неща. Да се срещна с някои хора. Теб не трябва да те виждат.
Тя с неохота се съгласи. Отидоха при микробуса. Коулман запозна двамата си колеги с Донатела. Когато я настаниха в автомобила и закопчаха колана й, Рап помоли да остане малко насаме с нея.
Протегна ръка, отметна една черна къдрица и каза:
— Дони, не прави нищо глупаво. Сериозно ти говоря. Тези момчета могат да те защитят. Добри са.
Тя погледна през прозореца.
— Военни са.
— Да, бивши тюлени.
Тя отново ги обходи с очи.
— Знам какво си мислиш и искам да си го избиеш от главата още сега. Те са мои приятели. И през ум да не ти минава да избягаш! Ако ги убиеш, аз ще убия теб. — Донатела избягваше да среща очите му. Той хвана брадичката й и я обърна към себе си. — Искам да ми дадеш дума, че няма да убиеш никого от тях. Обещай ми, че няма да се опиташ да избягаш. Ще ти помогна само ако ми се довериш. — Рап я погледна в очите, пълни с умора. — Ще ми се довериш ли?
Мълчанието се проточи. Когато отговори, Донатела беше искрена:
— Да, ще ти се доверя.
— Добре. А сега ми обещай, че няма да сториш нищо на никого от тях.
— Обещавам.
— Погледни ме в очите.
— Обещавам.
— Добре. — Рап извади пистолета й от якето си. — Ти ми даде дума.
— И не съм те излъгала. — Тя пое оръжието. Нямаше сили да издърпа затвора. — Има ли патрон в цевта? — попита.
— Разбира се.
— Благодаря ти.
— За нищо. Ти би направила за мен същото.
— Да, така е, знаеш го! — Сякаш се защитаваше.
Рап докосна лицето й.
— Не се притеснявай, Дони. Ще ти върна живота. — Той я целуна по челото. — Ще се видим по-късно. Дръж се прилично със Скот и момчетата.
Слезе от микробуса и отиде при групата.
— Трябва да ви кажа някои неща за Дони. Първо, тя е въоръжена. И, второ, доста е добра.
Бившите тюлени мълчаха. Проговори Кенеди:
— Не мисля, че е добра идея.
— Ако аз бях на нейно място, щях да искам да мога да се защитя. Освен това, ако нещо се обърка, повярвайте ми, ще се радвате, че тя има пистолет в ръката си.
— Това не ми харесва — отсече Кенеди.
— Е, ще трябва да се примириш, защото не мисля да й го взимам обратно! — сопна се Мич.
Понякога Кенеди си мислеше, че прекалено много са се сближили. През годините се беше научила да не взима нещата лично. Мич беше вълк-единак и когато играта загрубееше, чертите от характера, които му помагаха да оцелява на терена, излизаха на преден план. Той беше нетърпелив и безцеремонен, нямаше и помен от уважение и зачитане на висшестоящия.
Рап стисна ръката на Коулман:
— Благодаря за помощта. Внимавай много с нея, Скот. В момента е уплашена, а ти знаеш как се държи едно уплашено животно.
— Какво, да я очистя ли трябва?
— Не, докато се чувства в безопасност, ще си седи мирно.
— Тогава ще трябва да се погрижим да бъде в безопасност.
— Къде ще я заведете?
— На източния бряг на залива. Айрини знае всичко.
Напълно в стила на един стар тюлен беше да избере място в района на залива Чезапийк. Рап вдигна мобилния си телефон.
— Нали ми имаш номера?
— Ъхъ.
— Добре, обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
— Не се притеснявай, Мич. Няма да позволя и косъм да падне от главата й.
Рап го потупа по ръката.
— Знам. Сигурен съм в теб.
Трябваше да тръгват.
Коулман натисна зеления бутон при вратата. Тя се отвори плавно. Той се качи в микробуса, а Кенеди и Рап — в лимузината.
Сам на задната седалка на автомобила, Рап не можа да се сдържи повече и зададе въпроса, който не му даваше мира през цялото време:
— Как е тя?
— Добре. Снощи остана в „Четири сезона“.
Преди да отлети от Италия, Рап беше помолил Кенеди да нареди някой да държи под око Анна.
— Днес какво прави?
— Отиде в катедралата. — Кенеди се извърна, за да вижда по-добре Рап. — Моят човек ми каза, че е много емоционална. Видял я да плаче три пъти.