— Да, благодаря. — Кенеди си сипа кафе, но не посегна към сладките.
Рап също си наля кафе.
— Айрини ми спомена, че имате малък проблем — поде.
— Да, може да се каже. Колко пъти си ходил в Багдад?
— Преди войната прекарах доста време там, но оттогава съм бил само три пъти.
Генералът извърна поглед към Кенеди.
— Какво знае той?
— За съжаление нямах много време да му разясня ситуацията. Трябваше да обсъдим други неща.
Флъд не попита какви.
— Мич, ти ще бъдеш част от елитна група. Обединеното командване не знае това, което ще ти кажа сега. Президентът нареди изрично да не се разгласява.
— Ясно.
— Преди седмица един от съюзниците ни дойде при нас с доста тревожна разузнавателна информация — до месец Саддам ще има три ядрени бойни глави.
— Знаех си! — ухили се Рап.
— Моля? Не ми казвай, че си знаел за това преди нас.
— Не. Просто предполагах, че рано или късно ще се стигне дотук. Поради тази причина не бях съгласен, когато спряхме войната през 1991 г. Трябваше да стигнем до Багдад и да изритаме оттам онзи откаченяк.
— Не е необходимо да ми го казваш. Бях там с моите рейнджъри и подготвях нощен щурм срещу няколко моста, когато обявиха примирието. Щяхме да сме в Багдад до два дни, но човекът, който тогава заемаше този кабинет, с целия си акъл накара президента Буш да спрем. Благодарение на него сега съм изправен пред много по-голям проблем, отколкото освобождаването на Кувейт.
— С колко време разполагаме? — делово се поинтересува Рап.
Флъд отново погледна Кенеди. Тя се обърна към Рап:
— Информацията ни дадоха израелците. Имаме малко повече от седмица да унищожим бомбите, или те ще го сторят.
В светлината на последното му пътуване до Италия Израел не беше в списъка на любимите му страни. Рап се изкуши да каже: „Оставете ги да си трошат главите!“, но замълча. Когато останеха насаме с Кенеди, щеше да я разпита по-подробно за достоверността на разузнавателните данни.
— Предполагам, знаем къде се намират бомбите.
— Да. — Флъд стана и отиде до бюрото си. Върна се с една папка с фотографии на обекта. — Нямаме никой на място, но ни казаха, че се намират тук. — Посочи една сграда, оградена с червено. — Това е болницата „Ал Хюсеин“.
Кенеди добави:
— Преди около година е построен укрепен бункер под сградата.
Рап вдигна очи.
— Саддам е предположил, че ще го надушим и че няма да ни стиска да бомбардираме болница.
— Точно така — отвърна Кенеди.
— Знаеш ли къде се намира болницата? — попита Флъд.
— Да. — Рап остави фотографиите на масата. — Бил съм в този район и преди. — И за да не си губят времето, пристъпи към въпроса направо: — И къде се вмествам аз?
Флъд се облегна назад и въздъхна.
— Вече представихме план на президента да унищожим бункера с една нова бомба, която е проектирана да прониква в укрепени командни и контролни съоръжения.
На Рап идеята да пуснат няколко тона бомби по болница не му хареса. Каква вина имат обикновените иракчани?
— Какви са шансовете за успех?
— Добри. Моите авиатори ми казват, че могат направо да гарантират разрушаването на обекта.
— Тогава защо съм тук? — Рап знаеше част от отговора, но искаше да го чуе от Флъд. Беше правил подобни неща и преди. Да проникне незабелязано в дадена страна, да се качи на покрива на някоя сграда и да „освети“ целта с лазерен насочващ лъч.
— Поради няколко причини. Първо, ти си стар приятел на полковник Грей и той помоли да те задействаме. Очевидно смята, че си доста добър в занаята. — Флъд се усмихна. — А щом президентът чу името ти, настоя да участваш.
— В качеството си на какъв?
— Бомбардирането на целта има някои недостатъци.
— Като избиването на невинни цивилни?
— Мич, не сме ние тези, които сме напъхали ядрени оръжия под болница!
— Знам. Просто припомням каква е мръсната действителност на тази ситуация.
— Както винаги, оценявам искреността ти и съм съгласен с теб. Същото се отнася и за много други като нас. Това е другата причина да действаме по втория план.
— Този план да не би да включва полковник Грей?
— Да, включва го. Полковникът предложи дързък, но гениален план. — Флъд се зае да му обясни схемата с използването на белите коли за транспортирането на екипа на „Делта“ до Багдад под прикритието на настъпилото объркване от масираните въздушни бомбардировки. Обърна внимание на надеждата на президента една от бомбите да бъде докарана в Щатите като доказателство, че Саддам е работил по сглобяването на готово за употреба оръжие за масово унищожение. После добави: — Планът е доста по-рискован от обикновената бомбардировка на обекта, но има две основни предимства.