Райли, винаги вярна на репортерската професия, беше свикнала да пита каквото си иска и когато си иска.
— Май знаете повече, отколкото ми казвате.
— Знам много неща, млада госпожице. — Мъжът стана. — Но що се отнася до вас и това — защо трябва да се върнете в Щатите, не знам абсолютно нищо. — Той извади визитна картичка от вътрешния джоб на сакото си. — Ако ви потрябва нещо, обадете ми се — каза тихо и излезе от ресторанта.
Тел Авив, петък вечерта
Бен Фридман беше зает с компютъра. По-младите служители в МОСАД го наричаха сърфиране в Мрежата. Той му викаше проучване. Фридман изглеждаше някак неестествено пред клавиатурата. Плешивата му глава, широките рамене и дебелите пръсти сякаш не бяха подходящи за тая работа.
Показалците му тракаха по клавишите. Бавно беше, но ставаше. От устните му висеше цигара. Сивата пепел на върха й щеше да падне всеки момент на земята. В последната секунда Фридман извади цигарата от устата си и я изтръска в пепелника. После взе малката си чаша с гъсто кафе с месестите си длани и я допи.
— Адриана! — извика той на секретарката си, без да отлепва очи от екрана. — Донеси ми още кафе, ако обичаш.
Фридман беше притеснен. Беше минал цял ден от времето, планирано за удара. Розентал трябваше да му докладва за резултатите от операцията по електронната поща, а до този час нямаше нищо. Сега проверяваше електронните версии на миланските вестници. Търсеше нещо, което със сигурност щеше да бъде ексклузивна статия. До момента не беше открил нищо.
Възможно беше Розентал да я е убил и да е изхвърлил тялото, без да разбере никой. Така му беше наредил Фридман. Сигурно Розентал бе срещнал проблеми и му беше необходимо повече време да се върне в Израел. Всичко беше възможно, но с всеки изминал час шансовете операцията да е минала по план намаляваха. На този етап Фридман нямаше друг избор, освен да запази спокойствие. Въпреки че интуицията му подсказваше — Донатела не се е предала без бой.
Той я беше обучил. Трябваше да го предвиди. Виновни бяха проклетите пари, които сенатор Кларк размаха пред лицето му. Трябваше просто да му каже да не се притеснява. Да му каже, че познава Донатела и че тя няма да се разприказва пред никого. Но трябваше да бъде честен пред себе си. Не само парите играеха роля тук. Донатела беше волен ездач и рано или късно щеше да му се наложи да се оправя с нея. Тя знаеше прекалено много тайни и с нейния буен нрав…
Не, Фридман се успокои. Решението да я ликвидира не беше погрешно. Грешка беше да не изпрати повече хора. Трябваше да започне да работи по легендата. Ако отсъствието на Розентал продължеше още няколко дни, някои хора щяха да започнат да разпитват къде е. Защо е изпратил Розентал в Италия? Това щеше да е първият неприятен въпрос, който щяха да му зададат, Фридман обаче беше уверен, че ще измисли достатъчно достоверна лъжа, за да потули проблема. Но ако Донатела беше още жива, той щеше да си има големи неприятности. Фридман грабна слушалката и набра вътрешен номер.
Миг по-късно женски глас отговори.
— Трябваш ми веднага — каза той и затвори.
Замисли се колко и какво трябва да разкрие на агентката си. Не много, реши накрая. Тя ще отиде в Милано и ще започне да души. В най-добрия случай Розентал ще установи контакт с него и ще му докладва, че мисията е изпълнена успешно, преди още тя да е отишла там. Но Фридман съзнаваше, че шансовете това да се случи са почти нулеви.
ГЛАВА 32
Капитолия, петък следобед
Колоната от правителствени седани и лимузини спря на гърба на Харт Билдинг. Обикновено спираха на предния вход, но днес там гъмжеше от журналисти. Доктор Айрини Кенеди слезе от лимузината. Охраната й я ескортира в сградата, където се качиха на втория етаж. Служител на Сенатската комисия по разузнаването ги чакаше. Той въведе Кенеди в една от уединените зали за свидетели и я остави сама. Охраната й бе отвън. Кенеди искаше да се усамоти за няколко минути, преди да започне циркът с утвърждаването.
Влезе в банята, за да си измие ръцете и да си оправи грима. Днес си беше сложила повечко пудра, тъй като щяха да я показват по телевизията. Добави още малко червило и още пудра на носа и челото. Загледана в огледалото, си каза: „Каквото и да става, запази спокойствие и не се страхувай да кажеш за нещо, че не знаеш.“
Излезе от банята и седна на малката конферентна маса. Познаваше всички членове на комисията. Беше седяла пред тях и бе отговаряла на въпросите им неведнъж. Единственото, което щеше да е по-различно днес, бяха медиите. Кенеди тъкмо се беше настанила, когато на вратата се почука.