Улф Трап Парк, Вирджиния, петък вечерта
Стивъкън умираше от студ. Ако беше малко по-прозорлив, щеше да си облече дебело бельо. Но това беше първата студена нощ през сезона и той се оказа неподготвен. Тъй като беше без ръкавици, непрекъснато държеше ръце в джобовете на канадката си. Поне си беше сложил дебелата подплата предния ден. Температурите вече бяха паднали под нулата. Беше тъмно и ветровито. Стивъкън стоеше в парка вече почти половин час и докато чакаше съдията, усещаше как търпението му се стапя. От последната му среща вчера с Браун той се беше поровил, но не в професионалната биография на Айрини Кенеди, а в тази на съдията.
Някои от старите му приятели в Бюрото с удоволствие се разприказваха пред него. Браун беше избран за поста и евентуалният работодател искаше малка проверка на миналото му. Картината започна да се оформя доста бързо. Във ФБР не го обичаха. Беше смятан за много пунктуален и дребнав съдия, известен с отказа да разглежда дела заради дребни технически неточности. Един бивш федерален прокурор дори каза за него, че е най-ортодоксалният и праволинеен съдия, пред когото е заставал като обвинител. За Браун не се разправяха много положителни неща, но Стивъкън трябваше да си признае, че „статистическата“ му извадка се състои само от хора от органите на реда — точно тези, които се предполага, че ще мразят един либерален съдия. Имаше обаче един човек от всичките деветима души, с които разговаря, който го изненада — пенсиониран съдия, работил с Браун в Апелативния съд. Съдия, който имаше репутацията на много либерален служител на Темида. Той твърдеше пред Стивъкън, че Браун би продал душата си на дявола, за да напредне в кариерата.
Стивъкън още не беше решил какво да прави с информацията. Ако Кларк го помолеше, сигурно щеше да му я даде, но едва ли щеше да я предостави и на Ръдин. Конгресменът от Кънектикът беше един от най-неприятните хора, които бе срещал.
Той беше мернал по телевизията слушанията и беше впечатлен от доктор Айрини Кенеди. Тя изглеждаше приятна жена и се държеше добре. Очевидно беше обаче, че никой още не я беше разпитал сериозно. Стивъкън веднага разбра, че Кларк държи под контрол останалите членове на комисията. Сенаторът беше дал дума на президента и без конкретни доказателства нямаше да има никакви скандални обвинения.
Стивъкън не знаеше как да се отнася към нещата, които Ръдин му беше казал за Стансфийлд и Кенеди. Старият злобар нямаше никакви доказателства, но в същото време бившият специален агент допускаше, че ЦРУ са способни на всяко нарушение, в което Ръдин ги подозираше. Истината беше, че ЦРУ трябваше да се оправя с много калпави хора. Хора от онзи тип, с които при нормални обстоятелства никой не би пожелал да си има работа. Но проблемът беше, че ЦРУ не беше създадено, за да действа при нормални обстоятелства. Целта оправдаваше средствата. Те се свързваха с наркодилъри, оръжейни трафиканти, диктатори, тирани, терористи и гангстери. А когато си имаш работа с такива хора, няма как да не си изцапаш ръцете.
Благодарение на дразнещия характер на Ръдин Стивъкън почувства силна симпатия към Кенеди и ЦРУ. Част от него се надяваше Браун да не дойде тази вечер. Друга част обаче разчиташе да се срещне със стария конгресмен утре за обяд и да му каже, че нищо не е излязло. Да го остави с пръст в уста. Стивъкън се засмя в тъмнината, като си представи каква кисела физиономия ще направи Ръдин, когато чуе неприятната новина.
Нещо привлече погледа на Стивъкън. Той се взря в далечината и забеляза червена светлинка, която се появи за малко и изчезна. Миг по-късно отново светна, като светулка, летяща в мрака. Приближаваше се. Стивъкън чу тупкането на лапи по асфалта и в същото време подуши тютюна. Тютюн за лула. Браун пушеше лула предната вечер.
Съдията спря на няколко метра от него и на светлинката от лулата на Стивъкън му се стори, че забеляза самодоволство по лицето му.
— Добър вечер, господин съдия.
— Как сте, господин Стивъкън?
— Измръзнал. Закъсняхте тази вечер.
— Трябваше първо да събера някои неща за вас.
Стивъкън реши да не се здрависва.
— И какво имате за мен?
Браун се поколеба за миг.
— Ще ви дам един съвет. — Той бръкна в якето си и извади голям запечатан плик. — Не го отваряйте. Само го предайте на конгресмен Ръдин и му кажете, че не знаете какво има вътре. — Браун даде плика на Стивъкън и добави: — В никакъв случай не му казвайте откъде сте го взели. — Той го погледна в очите. — Човекът, който ми даде информацията, изчезна вдън земя преди две седмици. Предполагам, че е мъртъв.