Браун не даде на Стивъкън възможност да отговори. Обърна се и на тръгване каза:
— Не си усложнявайте живота и се отървете от плика колкото се може по-скоро. Конгресменът Ръдин знае какво да прави с нея.
Зейнал от изненада, иначе приказливият Стивъкън стоеше безмълвен с плика в ръка, загледан в отдалечаващия се Браун. Когато съдията беше вече достатъчно далеч, за да не го чуе, Стивъкън промърмори:
— Благодаря.
Имаше усещането, че е бил използван, че с него си играят. Но дължеше на Кларк твърде много.
ГЛАВА 33
Белият дом, петък вечерта
Лимузината наближаваше сградата на Белия дом, докато навън се спускаше мракът. Рап не обичаше да идва тук — прекалено много камери и журналисти имаше. И прекалено много приказливи хора. Освен това със сегашния си външен вид той изглеждаше по-скоро като някой, който се кани да нападне президента, а не да се срещне с него. Още не беше приел мисията окончателно, но знаеше накъде вървят нещата. Щеше да бъде бързо проникване и поради тази причина искаше да бъде с брада. Поне докато разбере какво ще е прикритието му. Ако трябваше да прекоси пустинята и да се преструва на номад, брадата щеше да му е необходима. Няколко дни не я беше бръснал и тя вече беше доста плътна. Беше облечен в черното си кожено яке и за да се впише поне малко в пейзажа, беше сложил на главата си синя бейзболна шапка с емблемата на Тайните служби.
Когато лимузината спря пред югозападната порта на Белия дом, Кенеди се приведе към него:
— Забелязал ли си, че президентът крачи напред-назад, когато е объркан и изнервен?
Рап са замисли. Помнеше как президентът стои изправен на едно място по време на срещите, но не и как крачи.
— Забелязал съм, че доста време стои прав.
— Стои, защото гърбът му създава неприятности — отвърна тя със спокоен, някак клиничен тон. — Това не означава, че е ядосан. Когато закрачи, тогава наистина е бесен.
Кенеди често посещаваше Белия дом и лимузината беше пропусната през солидната порта без оглед на пътниците. Преди колата да спре, Рап се обади:
— Мислиш ли, че сега ще крачи?
Кенеди отегчено извъртя очи:
— Мисля, че това ще го вбеси както никога досега. — Лимузината спря под навеса на западната служебна автомобилна алея. — Добре, че срещата ни е в Оперативната зала. Там ще може да крещи, докато прегракне, и никой няма да го чуе.
Рап изчака Кенеди да слезе първа и я последва, придържайки козирката на шапката си наклонена надолу. Когато минаха през вратата, вътре ги чакаше с протегнати ръце Джак Уорч, специалният агент, натоварен с охраната на президента. Рап извади пистолета от кобура под рамото си, провери го, за да се убеди, че е на предпазител, и го подаде на Уорч. Агентът благодари и тримата тръгнаха по коридора.
— Хубава шапка — подметна ухилен Уорч.
— Спечелих си я. — Рап закачливо тупна с опакото на дланта си специалния агент по корема. — Като ти отървах задника.
— Спор няма! — засмя се Уорч.
— А кога ще ми се довериш и ще ме оставиш да си нося патлака спокойно в тази сграда?
— Има си процедура, Мич!
— Да, ама тук съм изстрелял повече куршуми, отколкото цялата ти охранителна група!
Уорч замълча. Кризата със заложниците премина през съзнанието му като на филмова лента.
— Нека говоря с президента. Ще видим дали можем да направим изключение за теб.
Те завиха към Оперативната зала и спряха пред много тежката блиндирана врата с монтирана над нея камера. Уорч набра личния си код за достъп и вратата се отвори. Вляво се намираше звукоизолираната конферентна зала.
— Той ви чака вътре.
Кенеди и Рап откриха президента сам, седнал начело на масата, с гръб към вратата. Хейс веднага стана и стисна ръката на Рап.
— Мич, благодаря ти, че дойде. Айрини ми каза, че напоследък си попътувал малко.
— Да. — Рап нямаше желание да говори за Италия, поне не за личния аспект от пътуването. Той седна през едно място от президента, а Кенеди се настани между двамата. Хейс ги попита дали искат нещо за пиене, но те отказаха.
Президентът изглеждаше изтощен. Под очите му бяха плъзнали тъмни кръгове, косата му беше разрошена. Белите ръкави на ризата му бяха навити, горното копче бе разкопчано.
Хейс взе очилата си за четене и ги повъртя в ръка.
— Айрини, чух, че днес следобед си се справила чудесно на Хълма.
— И на мен ми се стори, че мина гладко.