— Добре. — Той се обърна към Рап: — Генерал Флъд ми каза, че е говорил с теб тази сутрин.
— Да, така е.
— И какво мислиш?
— Мисля, че имаме голям проблем.
— Със сигурност. Затова искам ти да участваш.
Водовъртеж от мисли бушуваше в съзнанието на Рап: Анна, Донатела, Багдад. Отново и отново. Не го съзнаваше, но вече беше започнал да изгражда невидими стени около проблема с Анна. Чувствата му бяха наранени и защитните му механизми се задействаха. Огромната му и несекваща любов беше уязвена. Започна да поставя под въпрос верността на Анна и желанието й за съвместен живот. Може би тя не беше за него. Щом не можеше да разбере важността на неговата работа, по-добре щеше да е без нея!
Преди няколко часа, когато се върна в дома си край залива, за да си вземе някои неща, потъна в мисли за Анна. Накъдето и да се обърнеше, го посрещаха спомени за нея. Бяха твърде болезнени, затова той ги прогони от съзнанието си. Набързо си събра вещите и излезе. Отказа да признае истината пред себе си. Че би дал всичко, или почти всичко, на този свят, за да си я върне обратно.
— Наистина много се нуждаем от помощта ти, Мич — добави Хейс.
Рап вече беше взел решение. Не искаше болницата да бъде бомбардирана. Иракските пациенти и медицинският персонал трябваше да останат невредими. А и като последица от въздушния удар всяка терористична група в Близкия изток щеше да получи свеж прилив на пари и кадри. Разбира се, злото, наречено Съединени американски щати, щеше да бъде винено за всичко. Никой нямаше да осъди подлата постъпка на Саддам да маскира ядрен обект под болница. Гневът щеше да бъде насочен изпяло към Америка. Изравняването на болницата със земята щеше да създаде повече проблеми, отколкото да реши. И преди беше наблюдавал подобни ситуации.
Това бяха причините да склони на молбата на президента и Кенеди, но имаше и още една. Тази, за която никога нямаше да си признае. Тази, която само воин би разбрал. Полковник Грей несъмнено го знаеше. Предизвикателството, тръпката от подобна мисия беше нещо, което малцина имаха привилегията да изпитат. Тази операция в известен смисъл щеше да промени историята. Щеше да влезе в учебниците след години или като един от най-големите успехи на специалните части за всички времена, или като един от най-забележителните провали. Щеше да се смята за Еверест на тайните операции. За Рап да откаже участие в подобен кръстоносен поход, беше немислимо.
— Сър, можете да разчитате на мен — изрече твърдо.
Хейс въздъхна с облекчение.
— Нямаш представа колко ме успокоява фактът, че и ти си включен.
— Ще направя всичко, което зависи от мен.
— Убеден съм в това. Имаш ли вече някакви идеи как ще влезеш там?
— Няколко, но искам първо да ги обсъдя с полковник Грей.
— Разбирам.
— Сър — прекъсна ги Кенеди. — Трябва да дискутираме още нещо с вас.
По тона й Хейс отгатна, че става дума за нещо сериозно. Облегна се в стола си и замислено долепи длани.
— Да чуем.
— Знаем кой е убил Питър Камерън.
— Кой? — подскочи Хейс.
— Донатела Ран. Преди работеше за МОСАД, сега спада към тези, които наричаме „независими изпълнители“.
— Каза, че е работила за МОСАД — поиска да уточни президентът.
— Да, сър.
— И за какъв дявол убива бивши служители на ЦРУ, американски граждани?
Тук се намеси Рап:
— Не е знаела кой е той, сър. Просто е била наета, превели са й необходимата сума и са й дали основната информация за обекта. Никъде в тази информация не е било посочено, че Камерън е работил за ЦРУ.
— Кой я е наел да убие Камерън?
Рап почувства, че честта да отговори се пада не на него, и се обърна към Кенеди.
— Не знаем кой точно е приел поръчката, сър, но ни е известно кой е посредникът на Донатела. — Кенеди знаеше какво ще последва.
— Кой?
— Посредникът и организаторът на Донатела е бил Бен Фридман.
— Какво? — Гласът на Хейс изтъня.
— Някой, когото още не сме идентифицирали, се е свързал с Бен Фридман и е поръчал убийството на Питър Камерън. Поръчката е била бърза и затова заплащането е било добро. Фридман на свой ред е предал поръчката на Донатела.
— И тя успя! — Президентът скочи и закрачи напред-назад. — Как, дявол го взел, се сдобихме с тази информация?
— Мич е работил с Донатела преди.
Президентът рязко спря и се извъртя към Рап.
— Работил си с тази жена. Как да разбирам това?
— Когато беше в МОСАД, сър, проведохме заедно няколко операции срещу Хизбула. — Рап не позволяваше емоциите на другите да му влияят. — Имам й голямо доверие и я уважавам, сър.
Хейс се замисли; сетне се обърна към Кенеди:
— Как, за Бога, Бен Фридман се е замесил в подобно нещо?