— Не знам точно, сър.
— Защо имам ужасното чувство, че Израел се бърка във вътрешните работи на нашата страна?
— Не знам точно, сър — повтори предпазливо Кенеди. — Разпитахме Донатела и тя твърди…
— Как така сте я разпитали? Да не искаш да кажеш, че е при нас?
— Да, Мич я доведе от Италия. Тя живее там.
— Какво? — Президентът почервеня от яд.
Рап реши, че е време да се намеси.
— Сър, подозирахме Донатела, че е замесена в убийството на Камерън. Затова отидох в Италия да говоря с нея. Същата вечер се опитаха да я убият. Изглежда, вече не е полезна на полковник Фридман.
Хейс опря длани о масата.
— Айрини, има ли нещо общо опитът за убийство на Мич в Германия и ликвидацията на Питър Камерън с тая бъркотия в Багдад?
След известно колебание Кенеди отговори:
— Не мисля, сър, но ще проверя по-внимателно.
Лицето на Хейс пламтеше като в треска.
— А какво ще кажеш да взема да се обадя на министър-председателя Голдберг?
Кенеди поклати глава.
— Мисля, че не е много добра идея, сър.
— За мен пък е — отсече Хейс. — Не ми харесва, когато съюзниците ни участват в убийството на американци. Особено когато това се случва на няма и пет километра от Белия дом.
Кенеди реши, че е време да стане по-настойчива.
— Сър, няма да споря с вас. Бен Фридман ще трябва да отговори на някои много неприятни въпроси, но за момента не смятам, че проблемът в Багдад има нещо общо с него. Спътниковите ни фотографии показват, че под болницата е било построено нещо необикновено. Най-вероятно някакъв укрепен бункер. А пък и информацията за севернокорейците се потвърждава. Саддам работи по осъществяването на тази своя цел от много време. Що се отнася до другия въпрос, Донатела ни каза, че Фридман е сключил сделката с нея, когато е напуснала МОСАД. Фридман заделя за себе си една трета от получената сума и всичко минава през него. По думите й заплащането за Камерън е било половин милион долара. Твърди, че Израел никога няма да се съгласи да даде толкова пари за една поръчка.
— Тогава кой, мътните го взели, ги е дал?
— Не знам, сър.
— Страхотно! — разпери ръце Хейс. — Имаш ли някаква идея как да разбереш?
— Да, имам. Когато му дойде времето, ще питаме Бен Фридман.
— И очакваш от него да ти отговори искрено?
— Да, сър. И още много очаквам от него.
Хейс я изгледа съсредоточено. Казаното от нея току-що му напомни за Томас Стансфийлд.
— И ще ме посветиш ли в плана си?
— Не. — Кенеди поклати глава. — И без това имате да се тревожите достатъчно за положението в Багдад. Когато настъпи подходящият момент, вие ще играете активна роля в узнаването на истината от Бен Фридман, повярвайте ми.
ГЛАВА 34
Форт Браг, Северна Каролина, събота сутринта
Рано на следващата сутрин Рап се качи на самолет „Лиърджет“ на ЦРУ и отлетя от Вашингтон за Файетвил, Северна Каролина. Носеше два големи брезентови сака и една чанта за дрехи. Саковете бяха пълни с най-различни оръжия и боеприпаси, които можеха да му потрябват за мисията, както и с някои други необходими вещи. Нямаше да се връща пак във Вашингтон, докато не приключеше мисията. В чантата си носеше изненада. Нещо, което беше усъвършенствал с години.
Когато самолетът се отлепи от земята, Рап погледна през малкия илюминатор и си позволи да се върне мислено към Анна. За последно. Така трябваше. По време на мисията щеше да е необходимо да е напълно съсредоточен и с ясен ум. Да мисли за нея, беше болезнено. Запита се къде ли е тя сега. Дали е на път към Америка, или си почива на някоя слънчева тераса в Южна Италия? Представи си, че лежи до нея, мушнал ръка под главата й, с длан на гладкото й бедро, телата им — сладостно допрени, тя — вперила прекрасните си зелени очи в него, усмихната… В спомените му бе толкова радостна и щастлива! Как не можа да опази това щастие?
Надеждите и мечтите му за нормален живот бяха разбити на пух и прах. Глупаво беше да мисли, че може да има такъв живот. Той беше убиец. Мъже като него не се женеха за жени като Анна. Разделяше ги огромна бездна. Тя се притесняваше с коя е спал той, преди да се срещнат, а той се опитваше да разбере кой е наел Питър Камерън да го убие. Отстрани ситуацията изглеждаше дори малко комична. Погледнато от този ъгъл, Анна му се струваше завършен егоист. Тя не можеше да разбере това, което беше жертвал и дал от себе си. А щом не можеше да го разбере, значи между двамата имаше сериозен проблем. Да, тя му беше благодарна, че я е спасил от изнасилване, може би — от смърт. Тайният му живот не я дразнеше, щом ставаше дума за нейното спасяване, но във всички други случаи за нея този живот беше нетърпим. И за капак на всичко — тази нейна ревност, така детинска и необоснована. Може би тя не беше жената за него.