— И аз си помислих същото. И точно тогава може би е било така. Но после са сглобили нещата. Имаше влизане с взлом в дома на Фирис, нали?
— Да.
— Добре. Ти не ми каза защо искаш да го направя. Ако ми беше казал, може би щях да оставя повече бъркотия или да направя нещо нетипично, но така си беше обичайната работа на Кийра и всеки, който познава работата ми, което със сигурност включва Стони… — Вдигнах ръка, когато той отвори уста да ме прекъсне. — Не, не те обвинявам. Нямаше причина да мислиш, че щях да се съглася да се забъркам, ако знаех какво искаш. Аз също. Просто ми стана интересно. Но си помисли. Какво става, след като прониквам в дома на Фирис и открадвам личните му документи?
— Започваш да разпитваш Стони за него.
— Точно така.
— И не знаехме, че Стони е замесен достатъчно, за да е чул всичко, което е станало, по отношение на Фирис, на банките, разследванията и така нататък.
— Да. Стони знае, че ровя в аферата със смъртта на Фирис, макар че може би не знае защо. Но знае, че Кийра Крадлата души около смъртта на един богат тип, предизвикал безброй неприятности.
— И какво прави?
— Започва да се пита кое е следващото логично място, където някой би погледнал, ако се интересува от смъртта на Фирис. И то е?
— Имперското следствие.
— Точно така. И предупреждава Лофтис и веселата му компания, че Кийра Крадлата може да се появи изневиделица, или може би някой, който работи за Кийра. И кой се появява там, точно по график, но за изненада на всички?
— Аз се появявам — каза Влад горчиво. — В страхотната си маскировка, която така жестоко ги заблуди.
— Да. Лофтис очаква хора, които ще се появят и ще задават въпроси, много внимателно гледа за някой маскиран и ето, че се появяваш ти. Не можем да знаем дали Лофтис и Стони са поддържали връзка — може би не са поддържали, пряко. Но така или иначе, Стони научава, че Лофтис е имал посещение от източняк, който се опитва да се маскира като криота. „Кажете ми за този източняк — вероятно казва той. — И какви въпроси ви зададе?“
Влад кимна.
— Да. И изведнъж двамата с теб се оказваме свързани — проучваме смъртта на Фирис.
— Точно така. В същото време джерег те търсят. По един или друг начин Рийга научава за това.
— Не по един или друг начин — поправи ме Влад. — Защото са отишли при нея, също както са отишли при Вонит и вероятно при Индра. В края на краищата те са ме следили. Мислех се за умен. Вонит толкова е затънала с джерег, че не е имала избор, а вероятно са й предложили добра сума, за да им помогне. Рийга обаче е имала други идеи.
— Прав си. Вероятно е станало точно така. И ако се бяхме върнали при Рийга, вместо при Вонит, най-вероятно щеше да се случи същото. Но първо Рийга или е решила сама, или са й казали да се отърве от Лофтис.
— Да. А на Лофтис му казват да се опита да ме изпомпа. Тъй че Лофтис се опитва да ме изпомпа, завежда ме на онова място, където уж е подготвен арестът ми, а после — думм, и край с Лофтис. И всичко — без знанието на джерег, защото иначе нямаше да ме оставят да се измъкна жив. Прав ли съм?
— Да според мен.
— Прецакали са ни здравата, Кийра.
— Така си е.
— Не ти харесва повече, отколкото на мен, нали?
— По-скоро по-малко, ако можеш да си го представиш.
— Добре, и какво правим по въпроса?
— В момента не знам какво да кажа. Но нещо несъмнено ще възникне. Трябва да го обсъдим.
— Добре.
Влад ме гледаше малко странно.
— Информацията от Вонит — казах. — Можем ли да разчитаме на нея, ако е знаела, че не си този, за когото се представяш?
— Мисля, че да. Тя си знаеше работата. Трябваше да ме задържи достатъчно дълго, за да дойдат и да ме убият. Защо да си прави труда да измисля лъжи, след като тоя, на когото ще каже истината, скоро ще го няма?
— Правилно.
— И сега какво?
— Лейтенант Домм?
— А? — каза Влад. И: — О, смяташ, че той е поискал Лофтис да бъде разкаран ли? Двамата никак не се обичаха, но все пак бяха в един и същи корпус.
— Дали?
— Какво?
— Спомни си разговора, който си подслушал…
— Не искаш да кажеш, че е бил нагласен, нали? Не вярвам…
— Аз също. Не, в този момент те не са знаели кой си и не са гледали за вещерство. Имам предвид след това.
— Разговорът ми с Домм в „Речни дарове“?
— Да. Тогава може би все още не са имали време да разберат кой си, тъй че може дори да си ги изиграл. Но може и да не си. Помисли за онзи разговор. Накарал си Домм да се изтърве и — как се казваше — Тимър, да разбере, че нещо не е наред.
— И?
— Мисля, че е допустимо. Но какво доказателство имаме, че Домм и Лофтис са от един и същи корпус?