— Вържете я — нареди сипаничавият.
Едрият дръпна отпуснатото тяло на Койла, извади от джоба си въже и го омота около китките й.
Проснат в калта, едноокият продължаваше да крещи и проклина.
Сипаничавият повдигна ръкава на Койла и взе ножовете й. След това я претърси и намери още скрити оръжия.
Зад него едноокият се надигна с решително, злобно изражение.
— Мамицата й… сега ще й видя сметката!
— Млъквай! — сряза го сипаничавият. Бръкна в кесията си и извади парче груб плат. — Вземи.
Едноокият взе парчето и притисна с него раната. То бързо подгизна от кръв.
— Ухото ми, Мика — проплака той. — Това мръсно чудовище… Ухото ми!
— О, стига си врякал! — скара му се сипаничавият. — И без това си беше малко глух.
Едрият избухна в смях. Сипаничавият се присъедини към него.
— Никак не е смешно! — нацупи се едноокият.
Двамата продължиха да се кискат.
— Едноок… едноух… — превиваше се големият. — Сега го уредихме напълно.
Това бе повод за нова порция неудържим смях.
— Копелдаци! — озъби им се едноокият.
Сипаничавият се наведе към Койла. Лицето му изведнъж придоби сурово изражение.
— Крайно неприятна постъпка, малка негоднице — просъска той.
— О, мога да правя много неприятни неща — закани му се тя.
Големият тъпанар спря да се хили. Сега и тримата се надвесиха над нея.
— Питам те отново — Върколаците в Прокоп ли слязоха?
Койла не отговори.
Едноокият я изрита.
— Говори, кучко!
Тя понесе удара с мълчаливо достойнство.
— Стига — спря го сипаничавият, но не изглеждаше особено загрижен за нея.
Едноокият изсумтя недоволно, но отстъпи крачка назад и продължи да притиска превръзката към раната.
— Е, в Прокоп ли са? — повтори настойчиво сипаничавият. — Казвай!
— Наистина ли смятате, че вие тримата можете да се изправите срещу Върколаците и да оцелеете?
— Аз задавам въпросите, кучко, и търпението ми вече се изчерпва. — Той измъкна от колана си нож и го завъртя пред лицето й. — Кажи ми къде са, или ще ти извадя очите!
Тя помисли за миг, сетне сведе глава и промълви:
— Хекълой.
— Какво?
— Лъже! — намеси се едноокият.
— Защо Хекълой? Какво търсят там?
— Това е свободно пристанище…
— Е, и?
— Ако ти трябва да продадеш нещо, там ще получиш най-висока цена — тя се престори, че издава всичко това неохотно.
— Вярно, Мика, Хекълой е точно такова място — потвърди големият тъпанар.
— Зная — сопна му се сипаничавият. Той изгледа Койла внимателно. — И какво толкова имат за продан?
Тя замълча, усетила, че са се хванали на въдицата.
— Да не е онова, което откраднахте от кралицата си?
Койла схвана, че не знаят за реликвите, които Върколаците наричаха звезди, и нямаше никакво намерение да ги осветлява по въпроса.
— Това е… един трофей. Реликва. Много стара.
— Реликва? Нещо ценно? Да не е съкровище?
— Да, съкровище — потвърди тя, но двамата имаха предвид различни неща.
— Знаех си! — очите му заблестяха. — Знаех си, че е нещо голямо!
Съвсем типично за ловци на глави, помисли си Койла. Бяха готови да повярват, че Върколаците са избягали от Дженеста в преследване на някакво съкровище. Никога не биха я разбрали, ако им беше казала, че са действали от идеалистични подбуди. Нищо чудно, когато ставаше въпрос за толкова жалки създания.
— А ти що не си с тях? — попита едноокият, като я оглеждаше подозрително.
Това беше въпросът, от който се боеше. Каквото и да измислеше, трябваше да прозвучи убедително.
— Ами… защото имахме неприятности. Нападнаха ни унисти и аз се отделих от дружината. Опитвах се да ги настигна, когато…
— Когато се натъкна на нас — прекъсна я сипаничавият. — Лош късмет за теб и сполука за нас.
Надяваше се, че й е повярвал. Но знаеше, че дори да е така, поема огромен риск. Биха могли да решат, че са получили каквото им трябва от нея, да я убият и главата й да увисне на колана на някой от тях.
Сипаничавият отново се втренчи в нея. Тя се приготви да приеме удара на съдбата.
— Отиваме в Хекълой — обяви той.
— А тази? — попита едноокият.
— Тя ще дойде с нас.
— Защо? За к’во ние притрябвала?
— Има защо. В Хекълой ще я продадем на търговците на роби. Ще вземем добра цена за орка от прочута бойна дружина. — Той кимна на едрия мъж. — Докарай й коня, Джабез.
След малко едрият мъж се върна с коня й.