Мерсадион застана до вратата, без да смее да заговори. Дженеста ровеше из дебели, прашни книги и пожълтели свитъци. Точно пред нея бе разтворен голям том с кожена подвързия и метални закопчалки. Едва сега генералът забеляза, че пръстите й са прекомерно дълги, за което допринасяха и дългите й нокти.
Без да вдига поглед, тя заповяда:
— Свободно.
Генералът си позволи да се отпусне, но без да прекалява. Възцари се неловка тишина. Той забеляза, че от време на време тя го разглежда изпод дългите си мигли. Когато срещна погледа му, вместо да се ядоса, както той очакваше, тя се засмя снизходително. Кой знае защо това го обезпокои още повече.
— Виждам, че проявявате любопитство, генерале — рече тя. Не беше въпрос.
— Госпожо… — отвърна той колебливо, без да знае как да продължи.
— И аз, както и вие, разполагам с различни оръжия в арсенала си. Това е едно от тях.
— Ваше Величество? — той огледа прашните книги върху масата.
— Вярно, на пръв поглед не изглежда като нещо, което може да сече или пробожда, но е наточено като всяко острие. — Тя забеляза объркването му и добави: — Отгоре и отдолу, Мерсадион. Въздействието на небесните тела върху ежедневните ни дела.
— Ах, звездите — едва сега схвана думите й той.
— Звездите — потвърди тя. — И по-точно слънцето, луната и останалите светове и тяхната връзка с нас.
Той отново изгуби нишката, но не посмя да си признае. Затова замълча.
— Това — тя почука с нокът върху свитъците — са безценни инструменти в преследването на Върколаците.
— И по какъв начин, милейди?
— Не е лесно да се обясни на някой… недостатъчно интелигентен.
Обидата му донесе облекчение. Тя бе по-обичайна за поведението й.
— Разположението на небесните сфери обуславя не само чертите на характера, но и предстоящите събития — обясни тя. — Характерът се оформя в момента на раждането съобразно това кои сфери се намират в небето. Космическите колела се въртят бавно. — Тя посегна към един свитък. — Накарах да ми изровят рождените дати на началниците на Върколаците. Всъщност тези с по-ниските чинове са без значение. Сега вече са ми известни родилните петна на петимата офицери и почти всичко, което ме интересува за тях.
— Родилните петна, Ваше Величество?
Тя въздъхна и той се изплаши, че е прекалил.
— Мерсадион, не може да не знаеш какво представляват родилните петна. Или искаш да кажеш, че не си чувал нищичко за Змията, Морския козел или Лъконосеца?
— Разбира се, че знам, Ваше Величество. Това са слънчевите знаци.
— Както би се изразил някой от простолюдието. Но по същество тази наука е далеч по-сложна и съвършена от брътвежите на уличните гадатели. Те позорят нашето изкуство.
Той кимна, отново решил, че ще е най-добре да мълчи.
— Та тези… слънчеви знаци, ни дават възможност да надникнем в душите на Върколаците — продължи Дженеста. — Да преценим как биха действали при определени обстоятелства. — Тя разтвори един свитък и го притисна по ъглите с няколко свещника. — Обърнете внимание, генерале. Може би ще научите нещо.
— Госпожо.
— Сержант Хаскеер е под въздействието на родилното петно Дългорог. Това го прави упорит, дебелоглав, прибързан, в екстремни ситуации склонен към безумни действия. Джъп, джуджето-стотник, е Свирач. Воин с душа. Винаги търси мистичното в нещата. Но освен това е надарен с прагматизъм. Десетник Алфрей е под знака на Рибата-пайети. Това означава, че е мечтател. Предпочита да живее в спомените си и вероятно е много консервативен. Има знахарски наклонности. Орката, десетник Койла, е Василиск. Избухлива, своеволна, склонна към безразсъдна храброст. Но освен това е и верен другар.
Дженеста млъкна, давайки възможност на Мерсадион да попита:
— А техният капитан, Ваше Величество? Страк?
— Без никакво съмнение той е най-интересният от цялата шайка. Скарабей. Проницателен, умеещ да разкрива тайнственото, да се променя съобразно обстановката, мистичен. Освен това има военни способности. — Тя отмести свещниците и остави на пергамента да се навие. — Естествено това са само най-общи характеристики, които могат да се изменят, развиват или закърняват, съобразно условията.
— Споменахте предстоящите събития, Ваше Величество.
— Бъдещето е предначертано в нас. За всяко действие има противодействие и то също е предопределено.
— Значи всичко е написано предварително?
— Не, не всичко. Боговете са ни оставили и джокера на свободната воля. Макар че в някои случаи ми се ще да не беше така — добави тя мрачно.