Джъп щракна с пръсти.
— Да предвиждаш… Ами да. Ясновидство. Не съм го пробвал отдавна. Може и да се получи.
— Защо не? — сви рамене Страк. — Във всеки случай нищо няма да загубим.
— Предупреждавам ви, не обещавам нищо. Знаете колко ниски са енергийните нива.
— Просто опитай.
Джуджето се отдалечи от групата, избра едно местенце, където растителността бе по-обилна, и седна, кръстосал нозе. Наведе глава, опря длани на земята и затвори очи. Останалите се стараеха да не гледат към него. Страк и Алфрей продължиха да обсъждат плановете си.
Джъп се върна след няколко минути. По израза на лицето му не можеха да разберат дали е постигнал нещо.
— Е? — попита го Страк.
— Малко е объркано. Силата със сигурност отслабва. Но все пак улових нещо. Съвсем слаб енергиен образ, струва ми се на Хаскеер. И доста по-силна следа от женско присъствие — сигурно на Койла. И двамата на север оттук, тя по-близо от него.
— Значи навярно не са заедно. Това е нещо ново.
— Но може да не е за добро — добави с мрачен вид Джъп. — Отдалечеността не е единствената причина за това, че единият образ е по-слаб от другия. Съществуват и други фактори, които могат да повлияят върху това.
— Като например?
— Като например силата на емоциите.
— И затова улавяш Койла по-добре? Защото е завладяна от по-силни чувства?
— Възможно е, капитане.
— И какви са тези чувства? Положителни или не? Можеш ли да определиш?
— Биха могли да са всякакви. Но като се има предвид с какво се е заела, едва ли ще са много приятни. Щях да зная повече, ако енергийните потоци не бяха объркани.
— Проклети човеци, заради тях магията намалява — изруга Алфрей.
— Това само потвърждава първоначалните ни намерения — заяви Страк. — Ще продължим на север. — Вдигна глава и огледа оръженосците. — Всички сме заедно в тази работа. Аз предлагам да тръгнем на север и да открием другарите си. Ако някой има по-добра идея, готов съм да го изслушам.
Никакъв отговор, само сумтене и шум от пристъпване на крака.
— Добре — кимна той. — Ще приема мълчанието ви за съгласие. Ще отдъхнем малко и продължаваме. Отсега нататък главната ни цел ще е да открием изгубените си другари, а не звездите.
— Но ще намерите само смъртта си!
Всички извърнаха глави към Таннар, за когото бяха забравили.
— Ще ти се, нали? — подметна му Джъп.
— Това е предсказание — отвърна царят на тролите.
— И на какво се основава? — поиска да узнае Алфрей.
— Защото знам повече от вас за така наречените «звезди».
Страк отиде до дървото и клекна до Таннар. Свечеряваше се и той реши да свали превръзката от очите му. Таннар примигна и му се озъби.
— Да чуем — подкани го Страк.
— Не и докато не ме отвържете — заинати се нахално тролът. — Крайниците ми изтръпнаха. Не съм свикнал да се отнасят по такъв начин с мен.
— Сигурно, но мога да ти помогна да свикнеш.
— Внимавай, Страк! — предупреди го Алфрей.
— Ако не можем да се справим с един невъоръжен трол, значи за нищо не ставаме. — Той извади нож и преряза въжетата на Таннар. — Някой да знае каква магия ползват тролите?
— Мисля, че имат две основни умения — обади се Джъп. — Умението да виждат в мрака. Колкото е по-тъмно, толкова по-ясно виждат тези копелдаци. Другото е изострена способност за откриване на храна. Събират всичко — плъхове, гъби, каквото и да е, стига да става за ядене. Май нито едно от двете не представлява заплаха за нас. Освен ако не реши, че ни бива за вечеря.
Останалите се разсмяха.
— И аз така мисля — ухили се и Страк.
Таннар масажираше яките си китки и оглеждаше похитителите си.
— Жаден съм — изръмжа той. — Дайте ми вода.
— Тоя знае само да иска — въздъхна Джъп и му подхвърли манерката си.
Тролският цар преполови съдържанието й и щеше да я изпразни, ако Страк не я бе издърпал от ръцете му. Таннар се закашля и от устата му потече вода.
— Е, какво имаш да ни казваш?
— В моя народ се съхраняват легенди за тези предмети. Изглежда вие не ги знаете. Може би защото орките са единствените от древните народи, които си нямат магия.
— И какво разказват тези легенди?
— Че тези… звезди… са много стари и може да са били направени във времената, когато боговете са създали Марас-Дантия от хаоса.
— Има ли доказателство за това? — попита Алфрей.
— Колко сте ограничени само. Как може да има доказателства? Това е въпрос на вяра.