— Продължавай — подкани го Страк. — Какво друго?
— Представители на много древни народи са умирали или са били убивани заради силата на звездите. Това е станало много отдавна. От известно време те са изчезнали за всички народи в Марас-Дантия. Но все пак си остават част от тайната история на земите ни. Сигурно поне това ви е известно, щом рискувате живота си, за да ги откриете.
— Търсим ги, защото са важни за един човек, който има власт над нас. Така ще ги използваме като коз при преговорите с него.
— Те са много повече от средство за пазарлък. Да ги виждате в такава светлина е все едно слепци да си играят с огъня.
— Не знаем нищо за силата на звездите, освен онова, което други са ни разказвали за тях.
— Дочух обаче, че по някакъв начин са променили живота ви. Това не говори ли за силата им? — попита Таннар.
— Одеве спомена някаква тайна история — намеси се Алфрей. — Какво по-точно имаше предвид?
— За тези звезди се знае, че са оказвали въздействие върху много велики личности от Марас-Дантия. Смята се, че са вдъхновили златния лък на Азазрел, изящната поезия на Елфам, прочутата Книга на Сенките, небесната арфа на Киммен-Бер и много други. За тях поне сте ги чували, надявам се.
— Да, «поне» за тях сме чували — отвърна троснато Страк. — Макар че не разбираме кой знае колко от поезия, нито от книги и префърцунена музика. Нашата професия е малко… по-грубовата.
— И как действат звездите? — настояваше да узнае Алфрей.
— Откровения, видения, пророчески сънища — отвърна Таннар. — Достатъчно е да се докоснеш до малка част от стаената в тях сила, за да се случи.
Докато Алфрей и Страк обмисляха чутото, Джъп попита:
— Никой досега не беше в състояние да ни обясни какво точно представляват звездите, какво правят и какво е предназначението им. Ти ще можеш ли?
— Те са пътят към боговете.
— Добре казано. Но какво означава това?
— Божествените пътища са неведоми за обикновените простосмъртни.
— Друг начин да признаеш, че не знаеш.
— Твоята звезда как се появи в Прокоп? — попита Страк.
— Наследих я от един от моите предшественици — Расатенан. Той пък се е сдобил с нея много отдавна.
— Не съм го чувал — призна Джъп.
Таннар се намръщи.
— Той е могъщ герой на нашия народ. Подвизите му още се възпяват в песни. В тях например се разказва как веднъж по време на сражение уловил стрела, как надвил в бой петдесет противника и…
— Сигурно ще си първи в някой оркски турнир по хвалебствия — прекъсна го Джъп.
— … и как отнел звездата от джуджетата, след като ги победил в битка — довърши невъзмутимо Таннар.
Джъп почервеня и рече предизвикателно:
— Нещо не ми се вярва.
— Но ще се наложи — намеси се Страк примирително. — Таннар, какво се опитваш да ни кажеш?
— Че звездите могат да доведат само до смърт и разрушения, ако не попаднат в ръцете на познавач.
— Затова ли беше поставил твоята на жертвен нож?
— Вие също убивате!
— Само по време на бой. И вдигаме мечове само срещу войници, а не срещу невинни.
— Жертвоприношенията осигуряват добруване на моя народ. Боговете се отнасят благосклонно към нас и ни защитават.
— Не и от нас — припомни му Алфрей.
Царят не направи опит да скрие раздразнението си.
— И вашите ръце са окървавени от жертвоприношения.
— Но ние не принасяме в жертва разумни същества, Таннар. Само животни. Предпочитаме да побеждаваме враговете си в бой.
— Може би това, че сте успели да се сдобиете с няколко звезди така бързо, е знак за божествено благоразположение. Или че боговете си играят с вас.
— Може и да е така — кимна Страк. — Но защо ни казваш всичко това?
— За да разберете колко са важни за моя народ тези реликви. Върнете ми моята и ме пуснете.
— За да продължиш да убиваш безнаказано? Няма да стане.
— Настоявам да ми я върнете!
— Настоявай колкото си искаш. Ние заложихме живота си, за да слезем в онази дупка, а ти искаш да ти върнем звездата доброволно.
— Ами да направим размяна тогава — предложи тролът с лукаво изражение.
— И какво толкова ще ни предложиш за нея?
— Друга звезда.
Страк, Джъп и Алфрей размениха скептични погледи.
— Нима очакваш да ти повярваме? — попита Страк.
— Не съм казал, че е у мен. Но може би зная къде се намира.
— И къде?
— Тази информация си има цена.
— Да те освободим и да ти върнем звездата?
— Да.
— Наистина ли вярваш, че ще се съгласим на подобна размяна?
— Да. Аз ще ви кажа къде е звездата, а вие ще ме пуснете.