Джъп огледа най-близкия труп и рече:
— Мисля, че са унисти. Нали те носят черни дрехи. Като стражниците на Кимбал Хоброу. От Троица.
— Сигурен ли си? — попита го Страк.
— Да, нали бях там.
— Аз пък се надявах, че сме се отървали от тези маниаци — неволно потрепери Алфрей.
— Те са фанатици. Освен това им отнехме звездата. Изглежда никой не обича да се разделя с нея — отвърна Страк.
— Дали тези не са задържали Хаскеер и Койла? — попита Джъп.
— Кой знае? — повдигна рамене Страк.
При тях дотича оръженосец и подаде на Страк един пергаментов свитък.
— Вижте какво намерихме, капитане. Стори ми се, че е важно.
Страк разви свитъка и го показа на Алфрей и Джъп. За разлика от оръженосците, те можеха да четат, а и текстът бе написан на универсален език.
— Ами че тук пише за нас! — възкликна Джъп.
— Мисля, че трябва да го прочетем на цялата дружина — реши Страк.
Той повика останалите и Алфрей се нагърби със задачата да прочете пергамента.
— Това изглежда е копие от някаква прокламация — обясни той, — защото отдолу е прерисуван печатът на Дженеста. Та ето какво пише: «Нека се знае, че оркската дружина, известна като Върколаците, вече се смята за изменническа и лишена от правото да получава убежище навсякъде из моето кралство. По същата причина определям възнаграждение в монети, пелуцид или земя на всеки, който ми донесе главите на офицерите от дружината. Както следва…» Тук са изброени нашите имена. Я чакайте, надолу продължава: «Освен това, обявявам възнаграждение, съответстващо на чина, за предаването, живи или мъртви, на всеки от оръженосците в дружината, отговарящи на имената…» Следва списък на оръженосците, включващ и другарите, които вече изгубихме. И завършва така: «и да бъде известно всекиму, който дръзне да им даде подслон…» Тъй де, ясно е какво следва.
Той подаде свитъка на Страк.
Възцари се мрачно мълчание.
— Какво пък, очаквахме го — заговори капитанът.
— Да де, ама си е стрес да го видиш черно на бяло — въздъхна Джъп.
Алфрей посочи избитите мъже.
— Това означава ли, че тези са търсили нас?
— И да, и не. Струва ми се, че случайно се натъкнахме на тях. Но може да са и хора на Хоброу, който също иска да си върне звездата. Както и да е, сигурно много народ ще тръгне да ни търси заради наградата. — Той въздъхна. — И така. Както съм казвал и друг път, подвижната мишена е по-трудна за уцелване. Да вървим.
Докато се качваха на конете, Джъп подметна:
— Е, положението има и добра страна. За първи път в живота си струвам нещо.
Страк се усмихна.
— Погледни — той посочи далеч на запад, където хипогрифът се отдалечаваше през долината. — Той поне се измъкна.
Алфрей кимна.
— Да. Жалко, че няма да изкара дълго.
Препускаха три или четири часа, разгърнати в широк полукръг, но така и не намериха и следа от двамата си другари. На всичко отгоре времето се развали. Захладя, после заваля леденостуден дъжд. Влагата и студът внесоха своята лепта в мрачното настроение на Върколаците.
Страк бе потънал в нерадостни мисли. Когато изкачиха един хълм, той неочаквано даде знак да спрат.
— Реших да направя промяна в плана — съобщи им той.
Оръженосците се приближиха, за да го чуват по-добре.
— Препускаме като смахнати след Койла и Хаскеер, а резултат никакъв — продължи той. — За главите ни са обявени награди, други ни гонят заради звездите. Изглежда сега всички са срещу нас. Нямаме приятели, нито съюзници. Време е да променим начина си на действие.
Той огледа напрегнатите им лица. Каквото и да очакваха, щяха да останат изненадани.
— Ще разделим дружината.
Това предизвика стреснати възклицания.
— Защо, Страк? — извика Джъп.
— Нали казваше, че никога няма да го направим — добави Алфрей.
Страк вдигна ръка, за да ги усмири.
— Чуйте ме! — извика той. — Не съм казвал, че ще се разделим завинаги, а само докато изпълним задачата си.
— И каква е тя, капитане? — попита Джъп.
— Да открием Хаскеер и Койла и същевременно да разберем дали звездата наистина е в Дроган.
Алфрей имаше нещастен вид.
— Ти сам казваше, че си против разделянето на дружината. Какво те накара да промениш мнението си?
— Ами до скоро не знаехме за другата звезда. Нито разполагахме с доказателства, че официално сме обявени за изменници. Сега вече е важно не само да открием другарите си, но и да се опитаме да вземем звездата. А не виждам как ще го направим, без да разделяме дружината.