— Войната е тежка, Ваше Величество. Бием се на много фронтове…
— Не ми трябват лекции за текущата обстановка, генерале. Искам резултати!
— Мога да ви уверя…
— А какво стана с издирването на проклетата изменническа дружина?
— Ами, аз…
— Ти не знаеш! Някакви вести от Лекман и ловците на глави?
— Те…
— Няма, значи.
Мерсадион не посмя да й напомни, че идеята да се наемат ловците, бе нейна. Беше се научил, че Дженеста обича да си приписва успехите и да прехвърля вината за неуспехите на подчинените си.
— Надявах се, че ще се справиш по-добре от Кустан, твоя мъртъв предшественик — рече му тя. — Надявах се, че няма да ме разочароваш.
— Ваше…
— Предупреждавам те. Отсега нататък ще те следя внимателно.
— Аз…
Този път бе прекъснат от почукване на вратата.
— Влез! — извика Дженеста.
В стаята влезе един от прислужниците-елфи. Той се поклони. Тялото му изглеждаше толкова крехко, че сякаш щеше да се прекърши. Лицето му бе почти прозрачно, обрамчено от златисти кичури. Очите му бяха воднистосини, носът — тънък, изящен.
— Господарката на драконите, милейди — обяви той лаконично.
— Още една некадърница — промърмори Дженеста. — Нека влезе.
Причудлив хибрид между таласъм и елф, Майката на драконите имаше известни прилики с прислужника. Но бе с по-плътно телосложение и висока дори за представите на своята раса. Следвайки установената традиция, тя носеше червеникавокафяви дрехи — в есенните цветове на своята страна. Златните гривни на ръцете и шията й бяха знаци за високия й сан.
Тя поздрави Дженеста с едва забележимо кимване.
Както винаги, когато се обръщаше към по-нискостоящи от нея, кралицата я заговори без приветствия.
— Глозелан, ще ти призная, че съм крайно недоволна от усилията ти.
— Госпожо? — отвърна Глозелан с отчетливо безразличие. Дженеста се ядоса още повече.
— Говоря ти за Върколаците — поясни тя с нарастващ гняв.
— Моите укротители изпълниха нарежданията ви до последната точка, милейди — докладва Глозелан с мрачно и леко заплашително изражение.
— Но не ги открихте — отбеляза Дженеста.
— Ако позволите, милейди, не само че ги открихме, но и ги нападнахме край бойното поле при Тъкашка ливада.
— И им позволихте да избягат! Нападнали ги! Това, че сте ги видели, не значи, че сте свършили работа!
— Така е, Ваше Величество. Но все пак ги притиснахме и те едва успяха да се измъкнат.
— Не виждам разликата.
— Госпожо, ще ви напомня, че драконите са непостоянни същества и са често непредсказуеми.
— Лошият занаятчия обикновено вини инструментите си.
— Мога да поема отговорност за моите и на подчинените ми действия.
— Толкова по-добре. Защото, когато си на служба при мен, отговорностите директно водят до последствия. А те не са никак приятни.
— Ваше Величество, исках само да посоча, че драконите имат изменчива природа и са известни с твърдоглавия си характер.
— В такъв случай, може би трябва да им потърся друга Майка, която да ги подчини на волята си.
Глозелан не отговори.
— Мислех, че съм изразила ясно желанията си — продължи Дженеста, — но изглежда се налага да повторя. Слушайте и вие, генерале. — Мерсадион замръзна. — Не бива да се заблуждавате — на този етап няма по-важна задача от тази да бъдат открити Върколаците и да ми бъде върната реликвата, която те ми откраднаха.
— Ваше Величество — обади се Глозелан, — няма ли да ни помогне, ако знаем какво по-точно представлява…
В залата отекна шумен плесник. Главата на Глозелан се извъртя от удара. Тя се олюля и опря длан на зачервената си буза. От крайчеца на устата й потече тънка струя кръв.
— Запомни — заговори й Дженеста, втренчена в очите й, — и преди ме разпитва за този предмет и тогава ти казах: не е твоя работа. Ако продължаваш да упорстваш, нещата могат да се влошат.
Глозелан отвърна на погледа й с нескрита ненавист.
— Искам в търсенето да бъдат включени всички сили — обяви кралицата. — И ако не ми дадете това, което чакам, ще си потърся нов генерал и нова Укротителка на дракони. А вие поразмишлявайте върху начина, по който ще бъдете освободени от служба.
След като приключиха, Дженеста си даде дума да вземе по-пряко участие в развоя на събитията. Но преди това трябваше да свърши нещо друго. Нещо, което й беше крайно неприятно.
Тя излезе през една задна врата и се спусна по тясна, извита стълба. Стъпките й отекваха в каменните стени. Скоро се озова в личните си покои в подземието. Оркските пазачи пред вратата застанаха мирно.