В най-ниската част на долината имаше поточе, което се бе разляло в малък вир. Тук пътеката се стесняваше и извиваше към единия бряг на поточето, където растителността бе по-гъста. Наложи се да забави ход.
Докато си проправяше път между дърветата, той чу шум отдясно. Сетне слабо поскърцване. Обърна се и забеляза, че нещо лети право към него. Нямаше време да реагира. Предметът го блъсна с пукот и той се преметна от седлото.
Проснат замаян в калта, той се озърна да види какво го е ударило. Беше парче дърво, което все още се поклащаше на въжетата, на които бе завързано. Някой, скрит сред дърветата, го бе запратил към него като таран.
Хаскеер все още се мъчеше да си поеме дъх, когато нечий ръце се протегнаха към него. Стори му се, че са човешки, черни, може би облечени в ръкавици. Те започнаха да го удрят, последваха и ритници. Безсилен да отвърне на ударите, той успя само да се прикрие.
Сега вече го вдигнаха и обезоръжиха. Дръпнаха и кесията от колана му. Завързаха ръцете му отзад.
Макар и с помътняло от болка съзнание, Хаскеер се опита да разгледа изправената пред него фигура.
— Сигурни ли сте, че го вързахте здраво? — попита Кимбал Хоброу.
— Вързан е — потвърди един от блюстителите.
Друг облечен в черно воин подаде кесията му на Хоброу. Той погледна вътре и лицето му се озари от радост. Или може би от алчност.
Хоброу бръкна в кесията и извади звездите, които засияха с пълен блясък.
— Това е реликвата — и още една като нея! — Той вдигна ръце. — Благодаря ти, Господи, задето ни върна отнетото! И задето доведе при нас това злощастно създание! — Той огледа намръщено орка. — Ще бъдеш наказан за престъпленията си, изроде, в името на Върховния Бог!
Най-сетне Хаскеер усети, че главата му се прояснява. Песента отслабваше, изместена от гласа на този безумец. Той се опита да помръдне с ръце и установи, че са вързани. Но все още имаше нещо, което можеше да направи.
Той се изплю в лицето на Кимбал.
Проповедникът подскочи ужасен и започна да трие лицето си с опакото на ръкава и да повтаря:
— Нечисто, нечисто.
Когато приключи, попита отново:
— Сигурни ли сте, че е вързан здраво?
Щом го увериха в това, Хоброу пристъпи напред и стовари няколко пъти юмрук върху корема на Хаскеер, като крещеше:
— Ще си платиш за неуважението към Божиите служители!
Хаскеер бе понасял и по-страшни изпитания. Далеч по-страшни. Всъщност ударите бяха доста слаби. Но сега, увлечени от гнева на своя господар, блюстителите също започнаха да го налагат.
В разгара на побоя Хоброу извика:
— Да не забравяме за отряда, който изгубихме! Наблизо може да има още като този тук! По-добре да тръгваме!
Почти изгубил съзнание, Хаскеер усети, че го влачат нанякъде.
Близо ден Алфрей и отрядът му препускаха към Калипарския залив без каквото и да било премеждие.
Алфрей бе избрал за свой пръв заместник Кестикс, един от най-опитните оръженосци в дружината.
Докато си проправяха път на запад, през пожълтелите треви на равнината, той разпита Кестикс за настроенията сред нисшите чинове.
— Всички са разтревожени, разбира се — отвърна Кестикс. — Или, по-скоро, обезпокоени.
— Е, не са единствените, които се чувстват така.
— Да, но събитията се развиха толкова бързо. Сякаш нарочно не ни оставиха време да помислим.
— Вярно, че промените са значителни — съгласи се Алфрей. — Но това важи и за цялата Марас-Дантия. Може би с нея е свършено. Заради човеците.
— Така е, всичко започна, когато те дойдоха. Те объркаха нещата.
— Но не се отчайвай. Все още може да обърнем всичко. Стига да осъществим докрай замисленото.
— Прощавайте, десетник, но какво означава всичко случващо се?
— Какво?
— Ами… вече разбрахме колко е важно да намерим звездите. Но защо?
— Какво искаш да кажеш, войнико?
— Че все още не знаем какво е предназначението им.
— Вярно е. Е, обясниха ни, че в тях са скрити определени магични сили, но нищо повече. Знаем още, че и други държат на тях. Особено нашата кралица. Може би точно заради това са ценни за нас.
Алфрей се обърна да провери как се движи след тях колоната. Когато отново погледна напред, Кестикс имаше нов въпрос.
— Ако нямате нищо против, десетник, как виждате мисията ни до Дроган? Дали не трябва да се опитаме направо да вземем и тамошната звезда?
— В никакъв случай. По-скоро ще се приближим и ще разузнаем обстановката. Ако положението стане напечено, първо ще се опитаме да преговаряме. Но иначе само ще наблюдаваме, докато дойдат останалите.