— Мислите ли, че ще дойдат?
— Не бъди песимист, войнико. Трябва да вярваме, че пак ще се съберем с отряда на Страк.
— Не исках да ви ядосам, десетник. Просто си мислех, че нещата започват да излизат извън контрола ни.
— Зная. Но имай вяра на Страк. — Алфрей се чудеше дали това е добър съвет. Непрестанно го измъчваше мисълта, че капитанът се опитва да лапне твърде голям залък.
Размислите му бяха прекъснати от вика на Кестикс:
— Десетник! Погледнете!
Алфрей вдигна поглед и видя керван от четири каруци, теглени от биволи, които тъкмо се бяха показали иззад завоя пред тях. Пътят, който двете групи следваха една срещу друга, се спускаше в долчинка със стръмни склонове. Едната група трябваше да отстъпи и да пропусне другата. Все още не можеха да различат пътниците в каруците.
Няколко мисли минаха през главата на Алфрей. Първата бе, че ако се обърнат веднага, може би ще останат незабелязани. Само че не беше в природата на орките да бягат. Втората бе, че дори пътниците в каруците да имаха враждебни настроения, едва ли щяха да са по-многочислени от тях.
— Може би ще продължат мирно и тихо по пътя си — рече той на Кестикс.
— Ами ако са унисти?
— Ако са вражески настроени човеци, ще им видим сметката — заяви с решителен тон Алфрей.
Не след дълго каруците се приближиха достатъчно, за да могат орките да видят кой седи в тях.
— Гноми — обяви Алфрей.
— Можеше и да е по-зле. Тези се бият като малки плъхчета.
— Да, и са големи саможивци.
— Зная само, че ужасно треперят над имането си. Надарени са с магията да откриват подземни залежи от злато, така че едва ли ще си имаме ядове с тях.
— Добре, остави аз да говоря — нареди Алфрей и се обърна към колоната: — Поддържайте реда. Не вадете оръжията, освен ако не се наложи. И се дръжте спокойно, ясно?
— Дали знаят, че има награда за главите ни? — попита Кестикс.
— Може и да знаят. Но, както казах, не ги бива много да се бият. Освен ако лошите маниери и гадният им дъх се броят за оръжия.
Предната каруца бе вече на хвърлей камък от Алфрей. Отпред седяха двама гноми. Товарът на каруцата бе покрит с чергило.
Алфрей вдигна ръка и спря колоната. Каруците също спряха. За миг двете групи се оглеждаха взаимно.
Някои твърдят, че гномите са също като джуджетата, само дето са по-деформирани. Това са ниски създания, с непропорционална мускулатура. Имат големи ръце, крака и носове.
Дрехите на тези бяха доста захабени, та не беше никак лесно да се определят цветовете им. Някои имаха качулки, други — меки шапки с увиснали пискюли.
Всички гноми изглеждат невероятно стари, дори новородените. И всичките са майстори в мръщенето и зъбенето.
След кратко мълчание кочияшът на предната каруца се провикна звучно:
— Е, аз пък няма да се помръдна!
Зад него се надигнаха и кочияшите на следващите каруци.
— Ще имате да вземате! — заинати се Алфрей.
— Имане? Имане? Какво имане? Нямаме никакво имане!
— Какъв късмет да случим на този глухар — ядоса се Алфрей. — Не имане — извика той, ще имате, казах!
— Какво да имаме?
— Добре де, ще се преместите ли? — изгуби търпение Алфрей.
— Не! — заяви лаконично гномът след кратък размисъл.
Алфрей реши, че е време да смени темата.
— Откъде идвате? — попита почти дружелюбно той.
— Няма да кажа — викна с кисел тон гномът.
— Накъде отивате?
— Не е ваша работа.
— Добре де — поне пътят до Дроган чист ли е? Има ли хора наоколо?
— Може и да има. Може и да няма. Колко ще платите?
Алфрей си спомни, че гномите са известни с алчността си, както и със скъперничеството. Въздъхна и се предаде. Обърна се и нареди на орките си да се отместят настрани.
Докато предната каруца минаваше покрай тях, той чу гнома да мърмори:
— Това място, ако питате мен, стана твърде оживено.
— Е, поне се справихме бързо с тях — рече шеговито Алфрей, след като се разминаха с кервана.
— Не мислите ли, че по-скоро те се справиха с нас? — обади се Кестикс.
Алфрей въздъхна отново и рече:
— Да вървим.
10.
Досега Койла не бе прекарвала толкова дълго в компанията на хора. Всъщност при всички предишни срещи с тях тя ги бе убивала.
Но тези няколко дни при ловците на глави й позволиха да осъзнае напълно колко са различни хората. Винаги ги бе смятала за странни, чуждоземни създания, с вроден стремеж към опустошение. Сега обаче виждаше и други нюанси — дреболии, които убягваха на пръв поглед. Начинът, по който разсъждаваха, възгледите им за света — във всичко това те бяха изключително извратени.