Брегин присви очи и прецени на око целта. Наплюнчи пръст и го вдигна нагоре. Езикът му се подаде от ъгълчето на устата, докато се концентрираше, пресмятайки разстоянието и силата на вятъра.
— Не — отсече накрая.
— … както ще изметем от лицето на земята и всичките си врагове, с помощта на Всемогъщия Господ Бог… — продължаваше патетично Хоброу.
Страк взе ново решение.
— Добре, Брегин. Искам ти, Сифи, Гант и Калтмон да доведете конете. Искам да ги доведете тук веднага!
Оръженосците побягнаха назад.
— Ще нападаме ли? — попита Джъп.
— Нямаме избор. Дано само не закъснеем.
— Няма, ако онова плямпало долу продължи да дрънка още известно време.
— … и да го възхваляваме! Вижте всевишната награда! — Хоброу извади от джоба си малка кесия, изсипа върху дланта си звездите и ги показа на тълпата. Разнесоха се възторжени викове.
Джъп и Страк се спогледаха.
— … неведоми са пътищата Му, братя мои, и велики са чудесата му… Хвала на Всевишния! Нека сега пратим душата на тази жалка твар право в пъкъла!
Хаскеер изглежда не осъзнаваше напълно какво става около него.
Страк се озърна.
— Къде се бавят онези?
Хоброу махна рязко с ръка. Някой удари коня на Хаскеер с камшик и той подскочи.
В този момент се появиха оръженосците, яхнали конете. Хаскеер беше увиснал във въздуха и риташе с крака.
— На конете! — кресна Страк. — Аз ще се заема с Хаскеер. Джъп, ти ме прикривай. Останалите — сечи унистите!
Той препусна стремглаво надолу през гората и дружината го последва. Носейки се бясно, те избягваха ловко надвисналите клони и храстите. В ниското свърнаха наляво. След това се озоваха на поляната.
Блюстителите бяха приблизително три пъти повече от тях. Но орките бяха на коне и изненадващата им поява им осигури голямо предимство. Те се понесоха право срещу тълпата, размахвайки бясно мечове. Втрещени от неочакваната атака, човеците не бяха в състояние да дадат отпор.
Хаскеер продължаваше да се гърчи и подскача на въжето. Страк си пробиваше отчаяно път към него, следван от Джъп.
Неколцина блюстители успяха да се вклинят между двамата. Конят на Джъп се подплаши и се дръпна настрани. Нечий ръце се протегнаха към джуджето, опитвайки се да го смъкнат долу, но то ги отсече с един замах.
Страк успя да запази посоката, но също се изправи пред нарастваща съпротива. Той пришпори коня, вряза се сред гъстата тълпа и завъртя меча над главата си. Един блюстител скочи и го улови за колана, но Страк го промуши в гърдите. Друг зае мястото на първия и получи удар с дръжката на меча по главата.
И над цялата тази шумотевица ечеше гласът на Хоброу, който бълваше проклятия и призоваваше своя бог.
Най-сетне пред Страк се откри свободно пространство. Само двама от блюстителите стояха между него и Хаскеер. Той повали първия с мушване в гърлото. Втория посече през лицето. Мъжът падна, притиснал зейналата рана с ръце.
Когато най-сетне Страк се добра до Хаскеер, той бе престанал да се бори. Изглежда вече беше късно.
В този момент се появи и Джъп. Той приближи коня до обесения орк и го хвана за краката.
— Режи, Страк! — викна. — Побързай!
Страк се изправи върху стремената и отсече въжето. Джъп улови Хаскеер, но едва не падна под тежестта му. Страк му помогна да го закрепят на коня на джуджето.
— Изкарай го оттук! — извика Страк.
Джъп кимна и пришпори коня. Един блюстител се опита да му препречи пътя, но джуджето го прегази. След това се насочи към гората, но препусна в полукръг, за да избегне разбягалите се човеци.
Страк се огледа. Битката почти бе приключила. Неколцина блюстители се бяха струпали около колата, опитвайки се да защитят Хоброу. Той продължаваше да сипе ругатни и закани. Кесията бе още в ръката му.
Страк реши да се възползва от момента. Пришпори коня, но скоро трима блюстители препречиха пътя му. Набрал достатъчно скорост, капитанът прегази първия. Другите двама се оказаха подготвени. Секирата на единия мина на косъм от крака му. Вторият подскочи, опитвайки се да го смъкне от седлото. Лакътят на Страк се срещна с носа му. Чу се хрущящ звук и мъжът полетя назад. Оркът продължи нататък.
В мелето пред него Сифи бе повален от коня си и се отбраняваше срещу трима-четирима блюстители. В този момент се появи Калтмон и го издърпа на седлото зад себе си.
Хоброу видя приближаващия се Страк и се сви уплашено, крещейки на блюстителите да го защитят. В същия миг един от тях бе посечен от преминаващ наблизо орк. Страк повали втория с удар по главата.