Сега вече капитанът на Върколаците се озова срещу Хоброу. Проповедникът бе пребледнял от ужас и бърбореше уплашено. Страк скочи от коня върху колата и тя се разлюля. Хоброу падна върху седалката и започна да скимти. Страк се наведе, сграбчи го за яката, вдигна го и започна да го удря. Шапката на проповедника отхвърча, лицето му се обля в кръв, но той продължаваше да стиска кесията.
Трима блюстители тичаха към тях. Страк нанесе няколко силни удара и успя да издърпа кесията от ръката на Хоброу. Проповедникът падна на пода. Все още беше жив, за голямо съжаление на Страк. Но нямаше време да се разправя с него. Метна се чевръсто на коня и препусна, преди да го застигне първата вълна блюстители.
Брегин и Гант бяха успели да развържат конете на хората и да ги прогонят. Неколцина блюстители се опитваха да ги уловят, но животните бяха твърде подплашени. С бесния си бяг те създадоха допълнителен хаос.
Страк напъха кесията в жакета си и даде заповед за отстъпление. Върколаците изоставиха противниците си и започнаха да се изтеглят, като поваляха враговете си пътем.
Когато достигна дърветата, Страк забеляза пред себе си Джъп. Хаскеер продължаваше да лежи преметнат през седлото, но изглежда вече дишаше, макар и на пресекулки. Все още беше в безсъзнание. Изкатериха се по склона и прехвърлиха билото, следвани от останалите орки. Страк ги преброи набързо. Всички бяха налице. Подире им препускаха и няколко от подплашените коне на хората.
— Погледнете! — извика един оръженосец.
От юг към тях се приближаваше още един отряд черни конници. Зад тях се виждаше и покритият фургон.
— Отрядът на Милост — рече запъхтяно Страк.
Първите конници вече приближаваха склона. Разделиха се. Едни свърнаха към полянката, други се насочиха към Върколаците.
Страк пришпори своя кон и поведе отряда надолу.
Мръкваше. Откъм огромните ледени маси на север полъхна вледеняващ вятър. Стана много студено.
Отрядът на Алфрей се движеше в добро темпо към Дроган. Алфрей реши да направят лагер при един приток на Калипарския залив. Смяташе да потеглят отново рано призори.
Някой от отряда предложи да раздадат малки дажби пелуцид и Алфрей не възрази. Знаеше, че войниците имат нужда от известен отдих. Бяха си го заслужили. Но нареди да се вземат минимални дажби — в края на краищата кристалът бе предназначен за размяна.
На всеки от оръженосците се падна по късче. След това Алфрей и Кестикс подхванаха нещо, което според представите на орките можеше да се определи като философски разговор.
— Десетник, аз съм само един прост войник — обясняваше оръженосецът, — но си мисля, че никой не може да мечтае за по-добри богове от нашите. За какво тогава са нужни другите богове?
— Ах, колко лесно щеше да бъде, ако всички се съгласят с нас — отвърна Алфрей, който не приемаше разговора на сериозно.
Кестикс не долови иронията и продължи да излива разсъжденията си, като пелтечеше и премигваше със замъглени очи.
— Искам да кажа… какво повече ни трябва… щом си имаме Четворицата.
— И аз винаги съм смятал, че са напълно достатъчно — съгласи се Алфрей. — Кой от Четворицата ти е любимец?
— Кой ми е любимец ли? — Кестикс изглеждаше изненадан от въпроса. — Ами… май ще ми е трудно да избера някой от тях. — Той се замисли за момент. — Може би Айк. Всеки харесва бога на виното, нали?
— Ами Зийнот?
— Богинята на разврата? — Кестикс се ухили невинно като новоизлюпен. — И тя си заслужава възхищението — рече той и намигна многозначително на Алфрей.
— А Нефетар?
— Виж, тоз си го бива. Богът на войната! Тръгвам в бой с неговото име на уста. Върховният орк, Нефетар.
— Не те ли е страх от него?
— О, страшен е, няма съмнение. Но за другите. А кой е вашият любимец, десетник?
— Устендел, мисля. Богът на другарството. Обичам битките. Разбира се, нали съм орк! Но мисля, че няма по-хубаво нещо от другарството.
— Тъй де, всичко си има в нашата Четворица. Тупаник, любовчица, веселба. Хем груби, хем нежни. Такива трябва да са истинските богове! — каза Кестикс.
Един оръженосец му подаде лула. Той всмукна и пусна облаче бял дим. След това подаде лулата на Алфрей.
— Това, което не разбирам — продължи Кестикс, — е тази храст, исках да кажа страст… тази страст към единобезбожие. По дяволите! Единобожие.
— Да, аз също я намирам за странна — съгласи се Алфрей. — Но хората винаги са имали чудати идеи.
— Ами да, искам да кажа, нима е възможно един-едничък бог да се справя сам с всичко? То си е работа за неколцина, нали?