— Дано да е така. А сега слушай — човекът, когото срещнахме вчера, ни каза, че Койла е отведена в Хекълой от трима ловци на глави. Отиваме там. Очаквам от теб да се подчиняваш на заповедите и да се държиш като един от нас.
— Добре. Нямам търпение да тръгнем.
Доволен от разговора, Страк повика останалите и ги запозна с новия план. Накрая поиска да узнае мнението им. Имаше един-два въпроса, но никакви възражения. Като че ли оръженосците се радваха, че най-сетне ще се заемат с нещо. Когато приключиха обсъждането, Страк каза:
— Трябват ми двама доброволци, за да отнесат съобщение на Алфрей. Но имайте предвид, че мисията ще е опасна.
Всички оръженосци пристъпиха напред. Той избра Джад и Хустук и им каза:
— Съобщението е съвсем просто. Предайте на Алфрей, че отиваме в Хекълой и че ще продължим за Дроган при първа възможност. — Помисли малко и добави: — Ако не се появим до една седмица от момента, в който получат съобщението, нека смятат, че няма да дойдем, и сами да решат какво да предприемат.
Последните думи предизвикаха мрачно мълчание. Страк нареди на оръженосците да се качват на конете. Бръкна в кесията си и извади звездите. Огледа ги замислено, а като вдигна глава, забеляза, че Хаскеер го гледа.
— Заповедта се отнася и до теб — рече му Страк.
Хаскеер махна с ръка и се затича към конете. Страк прибра звездите и се метна на своя жребец.
Сетне всички потеглиха отново.
Наричаха Хекълой градът, който никога не спи.
И наистина, тук обичайният ритъм на смяна на деня с нощ не означаваше нищо. Хекълой не беше типичен град. Във всеки случай не приличаше на големите северни градове като Уррабитон и Реай. Нито на човешките селища Скачен мост и Ромон, които се разрастваха с тревожна бързина. Но беше достатъчно голям, за да побере огромен брой представители на всички народи в Марас-Дантия.
Някои живееха тук постоянно. Занимаваха се с търговия, контрабанда и пороци. Сред тях бяха и търговците на роби и техните агенти, за които оживеното селище бе постоянен извор на богатства и възможности. И докато въоръжените стълкновения бяха забранени, всички останали престъпни дейности процъфтяваха в Хекълой. Мнозина обясняваха това с влиянието на хората, и в думите им имаше немалко истина.
Такива мисли минаваха през главата на Койла, докато тримата ловци на глави я извеждаха от кръчмата. Зазоряваше се, но на улицата бе така многолюдно, както и вечерта.
Когато Лекман отново я предупреди да не се опитва да избяга, Олей се обърна към него:
— Сигурен ли си, че търговците на роби ще ни дадат повече за нея, отколкото Дженеста?
— Нали ти казах, че плащат добре за орки, защото ги ползват за телохранители.
— Ще си имате ядове, задето мамите Дженеста — намеси се Койла.
— Ти млъквай и остави на по-умните да мислят.
Койла погледна към Блаан, който й отвърна с тъповат поглед.
— Да бе, няма що! — отвърна тя.
— Ами ако лъже, че Върколаците са тук? — продължи да упорства Олей.
— Няма ли да ме оставиш на мира? — сопна се Лекман. — Съвсем естествено е да са тук. Ако пък не са, ще продадем кучката и ще идем да ги търсим другаде.
— Къде, Мика? — обади се Блаан.
— Не започвай и ти, Джабез! Ще му мислим, като му дойде времето.
Тримата млъкнаха, забелязали, че наблизо преминават двама Застъпници.
— Време е да действаме, Мика — подкани го нетърпеливо Олей.
— Зная. Както се разбрахме, ти отиваш да търсиш орките. Не забравяй, че са дошли да продадат нещо. Така че провери на пазара, в квартала на бижутерите й околностите му — навсякъде, където биха могли да намерят купувач.
Олей кимна.
— А през това време ние двамата с Джабез ще намерим нов собственик за тази кучка. Ще се срещнем тук утре следобед.
— Къде отивате?
— В източната част, ще потърся един търговец на роби, за когото ми казаха. А сега си размърдай задника, защото нямаме време за губене.
Те се разделиха.
— От мен какво искаш, Мика? — попита Блаан.
— Да държиш орката под око. Ако вземе да хитрува, я прасни по главата.
Двамата тръгнаха от двете страни на Койла, въпреки че така често се блъскаха в минувачите. Повечето от тях поглеждаха орката със страх. В края на краищата всеки знаеше, че с орките е най-добре да се отнасяш почтително.
— Имам въпрос — рече тя.
— Дано си заслужава усилието да отговоря — изръмжа Лекман.
— Кой е роботърговецът, при когото отиваме?
— Нарича се Разат-Каджи.
— Това е таласъмско име.
— Той е точно такъв.