Отново тръгнаха. Лекман ги поведе по улица, над която се извиваха високи арки. След мъчително придвижване през още по-гъста тълпа, те стигнаха до една малка пряка. В дъното й се издигаше къща — някога хубава, но сега схлупена и порутена. Прозорците й бяха заковани с дъски, а вратата бе подсилена с метални листове.
Лекман накара Блаан да почука, след това го избута настрани. Почакаха няколко минути, но никой не се показа. Блаан потропа отново и едва тогава прозорчето в средата на вратата се отвори. Чифт жълтеникави очи се втренчиха в тях, но не се чу никакъв глас.
— Търсим Разат-Каджи — обяви Лекман.
Никакъв отговор.
— Името ми е Мика Лекман.
Призрачните очи продължаваха да го гледат.
— Наш общ приятел ме изпраща — рече Лекман, на път да изгуби търпение. — Каза ми, че ще съм добре дошъл.
Мълчаливият оглед продължи още няколко секунди, след което капачето хлопна.
— Не ми изглежда особено гостоприемен — подметна Блаан.
— Нищо чудно, като се има предвид с какво си изкарва прехраната.
Чу се стържене на метални резета и вратата се отвори. Побутвайки Койла пред себе си, Лекман и Блаан влязоха.
Посрещна ги един таласъм. Друг затвори и залости вратата.
И двамата имаха мършави тела, покрити с възлеста, зеленикава плът, изопната като пергамент. Щръкналите им лопатки ги караха да изглеждат прегърбени. Бяха жилести, силни и пъргави създания.
Главите им бяха овални, без окосмяване. Ушите им — малки и клюмнали, устните — плътни и увиснали. Носовете им бяха сплескани, с големи ноздри, а очите им се криеха под увиснали клепачи. И двамата бяха въоръжени със сопи с метални накрайници.
В просторното помещение, в което се озоваха, имаше още седем или осем таласъма.
Покрай отсрещната стена бе скована дървена платформа, на височината на човешки гърди, покрита с килими и възглавнички. В самия център имаше резбовано кресло, наподобяващо трон. От двете му страни стояха стражи.
На трона седеше таласъм. Но за разлика от останалите, които бяха облечени с кожени дрехи и метални ризници, той носеше копринени одежди и бижута. Между пръстите му, увенчани с дълги закривени нокти, се подаваше тръбичката на наргиле, което бълваше бели облачета дим.
— Аз съм Разат-Каджи — представи се търговецът на роби с шипящ глас. — Чувал съм твоето име. — Той огледа преценяващо Койла. — Виждам, че имаш стока за мен.
— Ами да — отвърна Лекман, като пристъпваше от крак на крак. — Ето я.
— По-близо — махна нетърпеливо Разат-Каджи.
Лекман побутна Койла и тримата се приближиха към малката стълбичка в края на подиума. Придружаваха ги двама стражи. Когато стигнаха на няколко крачки от трона, Лекман кимна на Блаан и той улови Койла за шията. За всеки случай я държаха на безопасно разстояние от търговеца.
Разат-Каджи предложи на Лекман мундщука.
— Това какво е, кристал?
— Не, приятелю. Предпочитам по-силните удоволствия. Това е чист Бич божи.
Лекман пребледня.
— А-а, не, благодаря. Старая се да избягвам силните наркотици. Нали се привиква към тях и… такова.
— Е, аз пък си доставям това малко удоволствие. — Той всмукна дълбоко от мундщука. Очите му придобиха стъклен блясък. — Но да се захващаме за работа. Я да огледам стоката. — Той махна лениво на един от своите помощници.
Таласъмът скочи от мястото си и се засуети около Койла. Докато Блаан я стискаше здраво, той опипа мускулите на ръцете й, потупа я по краката и надзърна в очите й.
— Здрава е като бик — отбеляза Лекман като търговец, който хвали стоката си.
Не без усилие таласъмът отвори устата на Койла и огледа зъбите й.
— Да не съм кон! — задърпа се тя и се изплю с отвращение.
— Малко е сприхава — рече Лекман.
— Лесно ще я пречупим — отвърна Разат-Каджи. — Не ни е за първи път.
Помощникът приключи с огледа и кимна към него.
— Изглежда стоката ти е добра, Мика Лекман — просъска търговецът на роби. — Да поговорим за цената.
Докато се пазаряха, Койла огледа внимателно помещението. Имаше само една врата, зарешетени прозорци и изобилие от стражи, ако не се броеше Блаан, който продължаваше да я държи. Без никакво съмнение моментът не беше удобен да предприема каквото и да било. Реши да изчака.
Лекман и роботърговецът най-сетне стигнаха до споразумение. Сумата не беше никак малка. Койла не знаеше дали да не бъде поласкана от този факт.