— Разбрахме се, значи — заключи Разат-Каджи. — Кога ще ви бъде удобно да се върнете за парите?
Лекман го погледна изненадано.
— Да се върнем ли? Какво искаш да кажеш?
— Да не мислите, че държа подобни суми тук?
— Кога най-рано ще ги имаш?
— Да речем, след четири часа?
— Четири часа? Това е ужасно…
— Ако толкова бързаш, потърси си друг търговец.
Ловецът на глави въздъхна.
— Добре, Разат-Каджи, четири часа. Но нито минута повече.
— Имаш думата ми. Тук ли ще чакате, или ще се разходите?
— Ще излезем. Имам уговорена среща.
— Ако искате, можете да оставите орката тук. Ще бъде на сигурно място и няма да се налага да я пазите.
Лекман го изгледа подозрително.
— Откъде да съм сигурен, че ще я заварим, когато се върнем?
— Голямо оскърбление за един таласъм с моята професия е да се усъмниш в думата му.
— Да бе, роботърговците сте ужасно благородна пасмина — подметна подигравателно Койла.
Блаан я стисна още по-силно. Тя преглътна болката и не извика.
— Да… сприхава е — промърмори намусено Разат-Каджи. — Какво решаваш, човече?
— Добре, нека да остане. Но с нея ще остане и моят спътник, Блаан. И, ако не е оскърбление за представителите на твоята професия, ще му наредя да й види сметката, ако нещо се обърка. Разбра ли ме, Джабез?
— Напълно, Мика.
— Ще се видим отново след четири часа — обади се Разат-Каджи.
— Добре. — Лекман се отправи към вратата, следван от един прислужник.
— Не бързай да се връщаш — викна след него Койла.
14.
— Не е естествено, Страк. Не могат да искат от орки да предадат оръжията си.
Това бе първата решителна намеса на Хаскеер, откакто го бяха върнали в дружината.
— Няма друг начин да влезем в Хекълой — обясни му отново Страк. — Престани да вдигаш врява.
— Защо не скрием няколко меча? — предложи Джъп.
— Всички го правят — присъедини се към него Хаскеер.
Страк неволно отбеляза, че напоследък Хаскеер бе започнал все по-често да подкрепя Джъп. Дали наистина се беше променил?
— Зная, че го правят. Но те наказват не когато си внесъл оръжие, а когато го употребиш. Всеки, който наруши закона, се осъжда на смърт. Съветът го знае, знаят го и гражданите. Знаят го дори унистите и пантеонистите. Затова не претърсват влизащите щателно. В противен случай щяхме да стоим пред портата цял ден.
— Значи, ако те хванат да се биеш… — поде Джъп.
— Те убиват на място — довърши Страк.
— Тоест, няма да крием оръжия.
— Да не си се побъркал? Кой орк остава без оръжие? Разбира се, че ще вкараме няколко. Но няма да ги използваме… — Страк изгледа навъсено Хаскеер, — докато аз не реша. Все ще импровизираме някак си. Имаме юмруци, ръце и крака. Разбрано?
Върколаците кимнаха и се заеха да крият ножовете си в ботушите, ръкавите и шлемовете. Страк се спря на любимата си двуостра кама. Джъп направи същото. Хаскеер не се задоволи с толкова малко. След като скри нож в ботуша си, той нави верига около едната си ръка и я скри под ръкава си.
Хекълой бе впечатляващ и денем, и нощем. Падналият малко по-рано същия ден дъжд придаваше допълнителен блясък на сградите. Върховете на кулите, покривите на къщите и скосените страни на малките пирамиди лъщяха от водата и сияеха в различни цветове на дъгата.
Дружината се отправи към главния вход на свободното пристанище. Както обикновено, при вратите се беше струпала разнолика тълпа. Орките слязоха от конете, уловиха ги за поводите и се наредиха на опашката.
Наложи се доста да почакат. В това време Хаскеер се забавляваше да се зъби на коболди, джуджета и елфи и на всички останали представители на расите, с които орките имаха сметки за уреждане. В края на краищата стигнаха караулката и се изправиха срещу немите Застъпници.
Джъп беше пръв. Един хомункулус протегна ръка към него, очаквайки да му предаде оръжието си. Джуджето подаде меча, бойната секира, брадвичката и прашката, заедно с камъните за нея, два кинжала, нож, бокс и няколко метателни звезди.
— Пътувам с малко багаж — извини се той на безизразния Застъпник.
Докато и останалите членове на дружината се разоръжат, опашката зад тях бе станала дваж по-дълга и много по-нетърпелива. Най-сетне и последният Върколак получи своята плочка.
— Струва ми се, че Застъпниците не са толкова бдителни, колкото бяха последния път, когато идвах насам — подметна Страк.
Джъп кимна.
— Нищо чудно, отслабването на магията оказва влияние върху всичко, което се храни с нея. Но тук ефектът не е така забележим, както във вътрешността. Забелязал съм, че магията е винаги по-силна покрай водата. Но ако хората продължат да я стопяват, скоро и в места като това ще се усети недостигът й.