— Прав си. Но въпреки всичко предпочитам да си нямаме работа със Застъпниците. Може да не са толкова силни, колкото бяха някога, но си остават машини, предназначени да убиват.
— Аз пък не мисля, че са толкова опасни — подметна Хаскеер.
— О, Хаскеер, стига вече. Не се забърквай в излишни неприятности.
— Можеш да разчиташ на мен, капитане.
— Хайде! — подвикна Страк. — Качвайте се на конете.
Докато върколаците се мятаха на седлата, той мина да провери дали са разпределили пелуцида в дисагите под седлата. Всеки от оръженосците носеше своя дял.
Излязоха на една оживена улица, където несъмнено предизвикваха всеобщо внимание. Никой не смееше да им се изпречи на пътя. Малко по-късно стигнаха неголям площад, където спряха, за да обсъдят какво да правят. Покрай площада бяха засадени дръвчета, но дори тук, където магията още бе силна, листата им бяха повехнали и пожълтели.
Върколаците се скупчиха около Страк.
— Не е никак благоразумно да се движим в голям отряд — обяви той. — Десет орки и едно джудже. Най-добре да се разделим на две групи.
— Има логика — подкрепи го Джъп.
— Аз взимам Хаскеер, Точи, Рефдоу и Сифи. Джъп, с теб тръгват Талаг, Калтмон, Брегин и Финдже.
— Аз защо няма да водя група? — нацупи се Хаскеер.
— В групата на Джъп са шестима, а в моята само петима — обясни Страк. — Ето защо ще дойдеш с мен.
Хаскеер изръмжа, но премълча. Джъп погледна крадешком Страк и му смигна. Страк му отвърна с едва забележима усмивка.
— Ще се срещнем на същото място. Да речем след… три часа — реши той. — Ако някоя от двете групи се натъкне на Койла и ситуацията позволява действие — нападаме. Пропуснем ли срещата тук, остава резервната среща на една миля западно от портите на Хекълой. Ако пък намерите Койла, но няма шанс да й помогнете, оставяте някой да я наблюдава и идвате да ни потърсите.
— Някаква представа къде да я търсим? — попита Джъп.
— Навсякъде, където се върти търговия.
— Че това означава целият Хекълой.
— Точно така.
— Ама че работа.
— Вие ще покриете западния и северния район, а ние ще поемем източния и южния. Известно ни е, че Койла е пленена от трима ловци на глави. Не ги подценявайте. И не прибързвайте да вадите скритите си оръжия. Както вече ви казах, не е добре да си имаме работа със Застъпниците. А сега да тръгваме.
Джъп даде знак на своя отряд да го последва.
Докато ги изпращаше с поглед, Хаскеер промърмори замислено:
— Ставаме все по-малко и по-малко…
Групата на Страк търси Койла в продължение на два часа, без резултат.
Докато се придвижваха от южната към източната част на града, Страк отбеляза:
— Проблемът е, че не знаем как да търсим.
— Какво? — попита Хаскеер.
— Не познаваме никого в Хекълой, няма към кого да се обърнем за помощ, а търговците на роби не вършат работата си на улицата. Само боговете знаят какво става зад стените на тези сгради.
— И какво ще правим?
— Ще продължаваме в същия дух, нищо друго не ни остава.
— Но какъв смисъл имаше да идваме, след като шансът да я намерим е толкова малък?
— Я почакай! — вдигна ръка Страк, който едва сдържаше гнева си. — Стигнахме дотук заради теб! Ако не беше избягал със звездите, въобще нямаше да сме в това положение. Нито пък Койла.
— Не е честно! — възрази Хаскеер. — Аз не знаех какво правя. Не можеш да ме виниш задето…
— Капитане!
— Какво има, Точи? — отвърна раздразнено Страк.
Оръженосецът сочеше към една пресечка.
— Вижте!
Всички погледнаха натам. На кръстовището тълпата беше още по-гъста.
— Какво? — попита ядно Страк. — Какво трябва да видим?
— Онзи човек! — почти извика Точи. — Онзи, когото срещнахме в равнината. Ето го!
Сега и Страк го забеляза. Серафейм, разказвачът, който ги бе пратил в Хекълой и бе изчезнал безследно. Открояваше се над тълпата заради високия си ръст. Отдалечаваше се от тях.
— Дали и той е ловец на глави? — попита Хаскеер, забравил за спора.
— Няма как да знаем — сви рамене Страк. — Интересно, защо му трябваше да ни праща тук? А и какво търси той самият в града?
— Не знам, но се отдалечава.
— Много е странно, че въобще го видяхме. Най-добре да го проследим. Но внимателно, не бива да ни забележи.